Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

50. КРАЛИ МАРКО И АРВАТКА ДЕВОЙКА

Том І: Юнашки песни

Фала, Боже, за чудо големо!
Посильи се Арватска девойкя,
посильи се, Бог да я убийе,
посильи се по Арватска земня,
та не дава сватби да се праят
и не дава млади да се женят.
Цвилба цвилят клети сиромаси,
цвилба цвилят, до Бога се чуйе!
Собрая се клети сиромаси,
па се чудат какво да напраят.
Сетия се за Марко юнака,
па пратия това бело книдже,
бело книдже сос цръно писано,
пратия го у Прилепа града,
у Прилепа до Марко юнака:
"Фала тебе, Марко Кральевиче,
на тебе че молба да сториме,
у назека по-скору да дойдеш,
у назека, у нашата земня,
да си видиш ка тегльиме нийе,
ка тегльиме това цръно тегло,
цръно тегло от Арватска мома!
Посильи се Бог да я убийе,
посильи се по нашата земня,
та не дава сватби да се праят
и не дава млади да се женят,
дур се мома, море, не йожени,
та ега мож по-скору да дойдеш,
да убийеш Арватска девойкя,
да избавиш клети сиромаси!
Голем ке те дарок даруйеме -
секо момче по йедно оружйе
я момите по свилена кошуля."
Кога било вечер довечера,
Марко седи у ладни меяни,
де си пийе той цръвено вино
и сос него петина юнаци -
единийо Милош вреден юнак,
я другийо Янкула войвода,
я трекийо Момчил добар юнак,
четвъртийо Груица Детенце,
я петийо Рельо Шестокрильо,
де си пият вино от три годин.
Ете туку книдже довтасало,
довтасало у ладни меяни,
довтасало до Марко юнака.
Книдже чети Марко Кральевиче,
книдже чети, дребни слъзи роньи.
Юнаци му трийо отговарат:
- Фала тебе, Марко Кральевиче,
да какво се у книдже казуйе,
та го четиш и слъзи рониш.
Я Марко им трийо отговара:
- Фала вамо, петина юнаци,
писмо пишат клети сиромаси,
писмо пишат от Арватска земня,
писмо пишат, до назе го пращат,
у книга се много уплакуят,
тамо се йе многу посильила,
посильила Арватска девойкя,
не давала млади да се женят,
не давала сватби да се правят,
цвилба цвилят клети сиромаси,
цвилба цвилят, до Бога се чуйе,
цвилба цвилят, на назе се молят
да идеме у Арватска земня,
да погубиме Арватска девойкя,
да избавиме клети сиромаси.
Туку това Марко издумало,
си юнаци на нозе рипная,
сите са се шестина заклеле,
да си праят, какво че си праят,
да убият Арватска девойкя,
да избават Арватска земня,
да избават клети сиромаси.
Вечерта се, море, сговория,
на утрото сичките пойдоя,
да си идат у Арватска земня.
Бог я убил Арватска девойкя,
она седи, море, на чардаци,
та си шийе той свилени ракав,
та го шийе на златни гергефа,
она се йе, море, залунала,
та не согледа шестина юнаци,
де влезная у нойната земня,
де сгазия шест саати место -
тогай ги йе она согледала.
Па извика нойна стара майкя:
- Леле, мале, леле, стара мале,
скору справи коня Ластавица,
изнеси ми той свилени баряк,
изнеси ми лека боздугана,
да си идем по поле широко,
да пречекам шестина юнаци,
да ги пита Арватска девойкя
що кят они у моята земня,
що кят они земня да ми газат?
Послуша я нойна стара майкя,
стара майкя, хала халетина,
та й спраи коня Ластавица,
изнесе й той свилени баряк,
та го поби насред на дворове,
изнесе й лека боздугана,
изнесе й сабля на сглабове,
изнесе й олова камджия,
изнесе й самура калпака;
тогай слезна Арватска девойкя,
тогай слезна от високи чардак,
та се спраи, Бог да я убийе,
па си яна коня Ластовица,
па го пущи под вишното небо,
та пресрещна шестина юнаци,
пресрещна ги у поле широко.
Ка видоя шестина юнаци,
ка видоя Арватска девойкя,
ка си лети под вишното небо,
чудо са се сички юплашиле,
па пръсная шестина юнаци,
па пръсная, море, побегная,
побегная през полье широко,
побегная кой накаде види!
Бог я убил Арватска девойкя,
ка си нишна олова камджия,
ка я нишна през полье широко,
сите ги наедно собрала,
сите ги йе код нея собрала.
Па ги редом мома изпитуе -
кой отде йе и па откаде йе
и какво се, море, називая.
Па си фръльи ноен самур калпак,
па го фръльи на цръната земня.
На юнаци тийом отговара:
- Фала вазе, шестина делии,
който може калпак да подигне,
да го тури на негова глава,
него чем си любне залюбити,
я другите млади че погуба.
Па фаная шестина юнаци
да се редат, редом да си дигат,
да си дигат самура калпака -
наведе се Милош вреден юнак
да си дигне самура калпака,
дига Милош - калпак се не дига,
едвам го йе Милош, бре, подигнал,
поместил ги от цръната земня.
Па го зема Янкула войвода,
та го дигна Янкула войвода,
та го дигна едвам до колена;
па го зема Момчил добар юнак,
он го дигна едвам над колена;
па го зема Груица Детенце,
та го дигна едвам до попоко;
па го зема Рельо Шестокрило,
он га дигна до белото гръло.
Ред йе дошло Маркоти юнака,
па го зема Марко Кральевиче,
оно било по юнак от сите,
он го дигна по-горе от сите,
сал го Марко на глава не тури.
Разлюти се Арватска девойкя,
сите ги йе по еднаж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Па ги забра Арватска девойкя,
откара ги на нойните двори,
затвори ги у кале гулемо,
у калето, у темна зандана,
дека нема слънце да ги види,
я камо ли човек да ги види!
Сал им праща Арватска Девойкя
суа леба и студена вода,
колко, б`оме, душа да им клъца.
Кога дойде на ден на Великден,
а им праща той цръвено яйце,
а им праща у темни занданье
да познаят шестина юнаци,
да познаят, де йе ден Великден;
кога дойде на ден на Гюргьовден,
сама ойде Арватска девойкя,
сама ойде у темни занданье,
отнесе им това вакло агне,
на юнаци потийо говори:
- Фала вазе, шестина юнаци,
да ядете това вакло агне,
да знаете, де йе ден Гюргьовден.
И па ги по еднаж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Кога било на ден на Петровден,
занесе им петровка ябука,
на юнаци трийо отговара:
- Фала вазе, шестина юнаци,
да апнете петровка ябука,
да знаете, де йе ден Петровден.
И па ги по еднаж шибнала,
а Маркоте и дваж, и триж шибна.
Кога било на ден на Никулден,
отнесе им Арватска девойкя,
отнесе им у темни занданье,
отнесе им риба шаранова,
на юнаци потийо говори:
- Таком Бога, шестина юнаци,
да апнете риба шаранова,
да знаете, де йе ден Никулден.
Па ги сите по еднаж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Кога дойде на ден Йованвден,
занесе им у темни занданье,
занесе им вода леденица,
на юнаци потийо говори:
- Фала вамо, шестина юнаци,
да пийнете вода леденица,
да знаете, де йе ден Йованвден.
И па ги е по еднаж шибнала,
я Маркоте и дваж, и триж шибна.
Па седная шестина юнаци,
па седея у темни занданье:
нито мало, нито йе па многу,
таман туку три години време!
Кога било на ден на Великден,
справила се Арватска девойкя -
пременьи се у свилно рухо,
па си яна нойна добра коня,
та си ойде цръкви на преческье.
А що бея шестина юнаци,
ним се вече, море, досадило,
досадило и па додеяло,
додеяло у темни занданье!
Сичките са коси утанале.
Дума дума Марко Кральевиче:
- Фала вазе, петина юнаци!
Да си мислиме, ка че да праиме,
ега да се, море, избавиме,
да бегаме от темни занданье!
Еве стана три години време,
клета да йе Арватска девойкя,
ка ни дръжи у темни занданье,
ни ни пуща, нито ни па губи!
А що беше Рельо Шестокрильо,
проговори Рельо Шестокрильо:
- Фала вамо, петина юнаци,
лесно чеме оттук излезнати!
Тука има над темни занданье,
тука има куминье високи,
язе чем ви оттамо изнесем,
а за после ка че да правиме?
Ке ни сгледа Арватска девойкя,
сите че ни до един погуби!
Отговарат шестина юнаци:
- Фала тебе, Рельо Шестокрильо,
ти за после на назе остави,
сал ни оттук, Рельо, ти избави.
А що беше Рельо Шестокрильо,
оно има до шест чифта крила.
Па си фана Милош юнака,
изнесе го низ темни занданье,
изнесе го низ високи куминье.
Па се връна Рельо Шестокрильо,
та си зема Янкула войвода,
и него йе низ зандан изнело.
Па се връна Рельо Шестокрильо,
си юнаци низ зандан изнело,
ред йе дошло Маркоте юнака.
Па го зема Рельо Шестокрильо,
подигна го - оно се не дига -
тежко било, Бог да го убийе!
Провикна се Марко Кральевиче:
- Леле, Рельо, леле, мили брайно!
Дигай, брайно, ега ме издигнеш,
да ега ме оттука избавиш,
па на воля и я че се найдем,
и я чем си тебе помогнати.
Па го зема Рельо Шестокрильо,
дига Рельо воз високи куминь,
гюч-беля го воз коминь изнесе!
Проговори Рельо Шестокрильо:
- Фала, Марко, фала, Кральевиче,
проклет да си сърце ми йоткина!
Излезная шестина юнаци,
излезная под Арвата града,
па бутная шестина юнаци,
бутная си през полье широко,
та вървея три дньи и три нощи,
ем си връват, ем се обращаят -
гоньи ли ги Арватска девойкя.
Клета да йе Арватска девокя,
земала йе тая честна комка,
па се назад на двори врънала,
па я нещо дремка одремала,
та легнала майце на скутеве.
Ка заспала, сънок сънувала -
горок сънок мома сънувала -
сънувала змия тройоглава,
изпила и нойно клето сръце.
Собуди се Арватска девойкя,
па на майкя потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
лош сам сънок язе сънувала,
дал йе на зло, или йе на добро?
Една змия, мамо, тройоглава
изеде ми мойе клето сръце!
Отговара нойна стара майкя:
- Фала, щерко, Арватска девойкьо!
У неделя сънок се не сгажда,
у неделя на ден Великден.
Бог я убил Арватска девойкя,
сетила се, Бог да я убийе,
сетила се, де йе ден Великден,
па си зема той цръвено яйце,
па си пойде у кале да иде,
да обиде шестина юнаци,
да им даде той цръвено яйце,
да им каже, де йе` ден Велиден.
Кога влезна у кале гулемо,
у калето у темни занданье,
у калето нийде никой нема!
Разлюти се Арватска девойкя,
па се връна дома на дворове,
отдалеко иде и си вика:
- Леле, мале, леле, мила мале!
Изведи ми коня Ластавица,
та ми справи коня Ластавица,
да си гоньим шестина юнаци.
Па си качи на кули високи,
та си зема той танки пусули,
та разгледа нагоре, надоле,
нагор, надол през полье широко,
согледа си Арватска девойкя,
согледа си шестина юнаци,
дека бегат през полье широко.
Па си слезна от високи кули,
соблече си рухо девойочко,
та облече рухо баш юначко,
па си зема сабля на сглабове,
па си зема той леки топуза
и си зема той свилени баряк,
и си зема олова камджия,
па си тури тоя самур калпак,
па си яна коня Ластавица.
Тури нога у десна зенгия,
дур да тури, море, и йоная -
виюр-ветар под ясното небо!
А що бея шестина юнаци,
ка видоя Арватска девойкя,
де ги гоньи, Бог да я убийе,
сите са се у чудо сториле,
па не знаят ка че да си праят!
А що беше Марко Кральевиче,
итро било, Бог да го убийе,
на юнаци потийо говори:
- Фала вазе, шестина юнаци!
Да що сте се толко юплашиле,
юплашиле, още юстрашиле?
Връвете си по друми широки,
я че седа на шарена чешма
да си чекам Арватска девойкя.
Слушая го шестина юнаци,
та ойдоя по друми широки,
он остана на шарена чешма
да си чека Арватска девойкя.
Итро било, Бог да го убийе!
Соблече си неговото рухо,
та облече рухо калугерско,
направи се цръна калугера,
па си седна на шарена чешма.
Ете иде Арватска девойкя,
де си лети под вишето небо,
запрела се на шарена чешма -
не позна си Маркоте юнака!
Па на Марко потийо говори:
- Таком Бога, цръна калугеро!
Отде идеш и накаде идеш?
Не виде ли тука да проминат,
да проминат шестина юнаци?
Калугер и потийо говори:
- Чуеш мене, Арватска девойкя,
проминая още вчера дзаран,
сега са си яко надалеко,
нече да мож тизе да ги стигнеш!
Язе чем ти друго йотказати,
ама немой за кусур да ловиш -
ем си юнак - юнак над юнаци,
папа си жена, като сака жена!
Тизе не мож коня да си яздиш,
да си яздиш като си юнаци,
и си не мож сабя да си врътиш,
да си врътиш като си юнаци;
доня яздиш, Бог`ме, като жена,
сабля врътиш, Бог`ме, йощ по-лошо!
Я си слезни от коня Ластавица,
да се яне цръна калугера,
да си видиш ка калугер язди,
да си видиш ка калугер връти,
ка си връти тая остра сабля,
ка се игра калугерско оро,
да си викаш до жива живота:
"Бог да прости цръна калугера,
да ме учи коня ка се язди,
да ме учи сабля ка се връти,
да ме учи калугерско оро."
Не сети се Арватска девойкя,
ели си йе жена длъгокоса,
длъгокоса жена, краткоумна,
Она се йе лесно излагала -
па си слезна от коня на земи,
предаде си коня Ластавица,
предаде си сабля на сглабове,
предаде я цръна калугера.
Па си скокна цръна калугера,
та се метна коня Ластавица,
разигра го нагоре-надоле,
па си нишна сабля на сглабове,
та пресече Арватска девойкя,
пресече я танки половини,
па девойкя, баре, ич не чуйе!
Па си нишна цръна калугера,
па си нишна сабля на сглабове,
отсече и нойна руса глава.
Проговори цръна калугера:
- Бог те убил, Арватска девойкьо,
те ти тебе калугерско оро!
Не позна ли цръна калугера,
Дека си йе Марко Кральевиче? -
На Маркоте глава отговори:
- Бог те убил, Марко Кральевиче!
Да защо ме ти така измами?
Язе не чех тебе да си губа,
чех да губа петина юнаци,
а тебе чех любне да залюба.
Проклет да си от мене, от Бога!
Мене тука гробо че ми баде,
я от тебе нийде гроб да нема! -
Я що беше Марко добар юнак,
пущи коня, коня Ластавица,
та пристигна петина юнаци,
та ги стигна у тесни клисури,
отдалеком иде и си вика:
- Стойте, стойте, петина юнаци!
Бог да прости Арватска девойкя! -
Я що бея петина юнаци,
сите са си на земи паднале,
на Маркоте покльон направия
и поред му ръка цаливая.
Па се сите надзад повръная
у онойго, у Арвата града,
та личия по Арватска земня,
де убия Арватска девойкя,
избавия клети сиромаси!
направия гозба правелика,
си юнаци дарье дарувая -
секо момче по едно оружйе,
я момите свилена кошуля,
я Маркоте йоще дарувая,
дарувая моминото рухо,
дарувая момините двори
со се кащи, со се покащина.

 


Рельово, Самоковско (СбНУ 10, с. 80).

Стиховете "ели си йе жена краткоума,/ краткоума жена, дългокоса" логически трябва да бъдат "ели си йе жена длъгокоса,/ длъгокоса, жена краткоума." (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.