Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

47. ГИНЕ АРВАТИНО КРАДЕ МАРКОВАТА ЖЕНА

Том І: Юнашки песни

Зажени се Гине Арватино,
та затражи прилика за него.
Та йе одил три години време,
обишал йе деведесе града,
па не може прилика да найде.
Повърна се Гине Арватино,
та си дойде на негови двори.
Питува го нему стара майкя:
- Ей ти, синко, Гине Арватино,
еве одиш три години време,
па не можеш мома да намериш,
да си найдеш прилика за тебе.
Ако не мож мома да намериш,
яли мома, яли пък вдовица,
яли негде млада мъжатица.
Ка проминах из Прилепа града,
тамо видох на шарена чешма,
дето беше Марковица млада.
Марковица Елена невеста.
Те тая йе прилика за мене,
че йе бела, мале, и цървена,
очите й две църни череши,
веждите й морски пиявици.
Кажи, мале, какво да я вземем?
Отговара нему стара майкя:
- Фала, синко, Гине Арватине,
оттам, синко, мирно да си седиш,
че не може нея да я земеш,
може тамо и ти да погинеш.
Не че земеш млада Марковица,
че Марко йе по юнак от тебе.
С гяволщина, синко, да я лъжеш,
па йе Марко по гявол от тебе,
не че може нея да я земеш.
Не слуша я Гине Арватино.
Ка си яхна коня вирогона,
отишъл йе у Прилепа града,
почукал йе Марку бели порти,
излезла млада Марковица.
- Бог помага, млада Марковице!
Тука ли йе Марко Кралевичи?
Че го каним кума да ми бъде,
защото съм се младо заженило.
И она се назад повърнала,
на Марко йе това преказала:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
чука юнак от незнана земя,
та йе дошъл кума да те кани.
И Марко й тогай отговара:
- Фала тебе, Елено невесто,
я го окни тука нека дойде.
Окнала го млада Марковица.
Изкачи се Гине Арватино,
изкачи се на високи чардак,
па на Марко тогай отговара:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
язе съм се младо заженило,
та па немам ни брайкя, ни сестра,
ни па имам старого татко,
па немам кой кума да ми кани.
Казува ми моя стара майкя,
че ти си кум от стариня бил,
та съм дошъл, Марко, да те каним
и със мене заедно д`йидеме.
Отговара Марко Кралевичи:
- Фала тебе, Елено невесто,
премени се, моме, накити се,
че да идеш премлада кумица.
Отговара Гине Арватино:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
у нас днеска пусти адет ка е,
кум не иде с премлада кумица,
нъло самси тизека че д`йидеш.
И Марко се лепо зарадува,
да не бере женските ядове.
Постегна си коня Шаргалия
и закачи сабля демеския.
Отговара Гине Арватино:
- Фала, куме, Марко Кралевичи,
у нас днеска пусти адет ка е,
кум ко иде, пусат да не носи -
остави си сабля демеския.
И Марко си сабля оставил.
Отишли са с Гине Арватино,
отишли са у Арвата града.
Събрали се арватски кметове,
наседали у лепи трапези
и Марко йе у трапеза седнал.
Отговара Гине Арватино:
- Фала, куме, Марко Кралевичи,
у нас днеска пусти адет ка е,
да си дадеш Шарко добра коня.
Ти че седиш у лепи трапези,
а ний че д`йиме за девойкя,
та она че твой кон да язди,
че у нас йе днеска така адет.
Не сети се Марко Кралевичи,
че защо йе превърла измама,
нъ му даде коня Шаргалия.
Он остана у лепи трапези,
вино пия с арватски юнаци.
Ка отиде Гине Арватино,
Ка отиде у Прилепа града,
па извади лека боздугана,
та почука Марку бели порти.
- Я излезни, Марковице млада,
я излезни, Елено невесто!
Излезнала Марковица млада.
Отговара Гине Арватино:
- Фала тебе, Марковице млада,
премени се, моме, накити се,
че да идеш премлада кумица,
нали било грозно у трапези
кум да седи без млада кумица.
Наседаа арватски кметове,
наседаа у лепи трапези
и се при них арватски кметици.
Самси Марко седи у трапези,
сите му се редом посмеяа,
защо нема премлада кумица.
Та ме прати и тизе да идеш.
И она си свекърва питува:
- Леле, мале, леле, стара мале,
да не бъде превърла измама?
Отговара нойната свекърва:
- Фала, снахо, Елено невесто,
каква, снахо, че да йе измама?
Еве стая Марко Кралевичи,
еве стая деведесе годин,
какво язди Шарко добра коня,
он никому коню не е дал,
а сега си коня допратило.
Той да било превърла измама,
Марко нече коня да си даде.
Слушала я Елена невеста,
веднъг се йе лепо пременила,
па йе пошла до широки порти,
па тогай се Елена досети.
Па тогай се надзад повърнала,
Па си пита, бре, стара свекърва:
- Леле, мале, леле, стара мале,
страх ме, мале, че да е измама.
Свекърва й тогай казуваше:
- Фала, снахо, Елено невесто,
я си земи сабля сглабовница,
та я тури у десна пазува,
ако бъде нещо на измама,
ти на Марко сабля да додадеш.
Слушала я Елена невеста,
везеле йе сабля сглабовница,
та я тури у десна пазува,
па пойдоа с Гина Арватина.
Отведе я у Арвата града,
излъгал йе млада Марковица,
станала йе премлада невеста,
прикрили са Елена невеста,
покрили я с зелена коприня,
увели я у лепи трапези.
Ка улезна Елена невеста,
запеяли арватски кметове:
- Чуйте, стари, приказувайте, млади,
самси Марко либе че си венча!
А Марко се па това не сеща,
па питува арватски кметове:
- Каква песен мене ми пеете?
А они си на Марка казуя:
- У нас пусти адет тъй е.
Па привели млада Марковица,
на Маркоте ръка да цалива.
Щото беше Елена невеста,
настъпи го на десната нога,
и то прийде Марко да здравува,
ухапа го за десниа образ,
ега би се Марко досетило.
А Марко се тогай не сеща,
па питуе арватски кметове:
- Фала вийе, арватски кметове,
като прийде гиздава девойкя,
като прийде ръка да цалива,
настъпи ме на десната нога,
ухапа ме за десниа образ.
Отговара арватски кметове:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
у нас днеска това адет има.
И тогай са Марко излъгали.
Прецалива млада Марковица,
на сите йе ръка цаливала,
тогай дойде среща спроти Марко,
тогай дойде, та му се преклони
и си фърли коприня от глава,
и му даде сабля демиския.
Ка я везе Марко Кралевичи,
тогай виде, защо йе измама.
Ка си виде нему пръвно либе,
тогай стана Марко низ трапеза,
на арвати той казуваше:
- Фала вийе, арватки кметове,
що би закон, се я ви изпълних,
адет що би, я се ви послушах.
С`а гледайте па язека днеска,
па я днеска каков адет имам.
Ка завърте сабля демиския,
та погуби арватски кметове,
та си фана Гине Арватино,
па на Гине тогай казуваше:
- Фала тебе, Гине Арватине,
я съм дошъл кум да ти бъдем,
свети глава да те венчам,
да познаеш Марко ка че лъжеш.
Тогай махна Марко Кралевичи,
отсече му нему руса глава
и оплени нему равни двори,
и си забра млада Марковица,
ойдоа си у Прилепа града.

 


Връбница, Софийско (СбНУ 43, с. 115).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.