Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

46. ДЕРВЕН ПАЗИ ГРУИЦА ВОЙВОДА

Том І: Юнашки песни

Дервен пази груица войвода,
дервен пази девет годин време,
ка постъпи десета година,
него го е дремка одремало,
нема кому дервен да повери,
та да легне дремка да подреме.
Бог да бие Груинцино либе,
първо либе, пребела Петкана,
на Груица потиом говори:
- Вала тебе, Груице войводо,
я ми додай юнашка премена,
я ми додай конче обседлано,
я ми додай хайдушко пискало,
я че тебе дервен да ти пазим,
а ти легни дремка да подремеш.
Не сети се Груица войвода,
та ю даде юначка премена
и ю даде конче обседлано,
и ю даде хайдушко пискало,
и си легна дремка да подреме.
Бог да бие пребела Петкана,
ка се качи коню на рамена,
па облече юначка премена
и подвърза хайдушко пискало,
па си шибна коня Ластовица,
па го шибна с ибришим камшици,
подвъркна ми коня Ластовица,
подвъркна ми през равни друмове
и премина през росни ливади,
па настъпи у гъста горица…
Бог да бие пребела Петкана,
подсвирна ми айдучко пискало
и пискало до три думи дума:
- Чуйте мене, турци едренлии,
сбирайте се, турци едренлии,
да ванете Груица юнака -
сега он спи у първио сънец.
Ка я чули турци едренлии,
качия се коньи на рамене,
право карат по глас на пискало…
Ка ойдоя у гора зелена,
там найдоя Груицино либе.
Проговара пребела Петкана:
- Чуйте мене, турци едренлии,
айде вие с мене да идете,
да ванете Груица войвода -
сега он е у първио сънец;
тегай я че у Стамбул да идем,
та да си станем премлада пашица.
Потеглъия турци едренлии,
право карат Груици на двори;
ка стигная Груици на двори,
проговара пребела Петкана:
- Чуите мене, турци едренлии,
улезнете у ладни одаи,
ако може, Груйо жив вържете.
Отворили турци едренлии,
Отворили са ладните одаи;
Груйо диша, та ветър ги дува,
та не можа у одая да улезна,
та камо ли Груица да вържа?
Уплашиа се турци едренлии
и они са на бег ударили…
Ка ги виде пребела Петкана,
че са турци на бег ударили,
проговара, Бог да я убие:
- Я постойте, турци едренлии!
Па улезна пребела Петкана,
леко си е при Груица пришла,
па си зема ибришим гайтани,
яко она ръце му вързала,
па излезна на равни дворове,
па на турци она проговара:
- Не бойте се, турци едренлии,
ала чуйте що ще да ви кажем -
качете се на чардак високи,
та ванете Миалчо детенце
и оно е от юнашко колено,
да не би оно пакост да направи.
Качия се турци едренлии,
ваная си Миалчо детенце,
па улезли у ладни одаи,
окат, ритат, та Груицу буда:
- Стани, стани, Груицо войводо,
да си идем у Стамбула града,
да си бидеш тамо вечна слуга.
Разбуди се Груица войвода,
кикво чудо оно да си види -
пуно турци у ладни одаи,
у одаи, у равни дворове,
измежду им Миалчо детенце…
Разорали нему равни двори
и заробия два добри юнака,
па ги карат из равни друмове,
настъпия у гора зелена,
Миалчо се млогу поизмори,
па си дума Миалчо детенце:
- Чуеш мене, мой мили татко,
я се, татко, млогу поизмори,
та не мога пъто да продължим,
че да паднем тука да си умрем.
проговара Груица войвода:
- Я си иди при мила си майкя,
нали си е твоя мила майкя,
дали би се над тебе смилила
да те качи коню на рамене,
да отидеш у Стамбула града,
там че ние вечно слуги да сме.
Па си ойде Миалчо детенце,
па се моли от сърце на майкя
да го качи коню на рамена,
та дано би пъто продължило.
Проговара пребела Петкана:
- Надзад, надзад, Груйово копиле,
я не можем живо да те гледам,
а не е ли на конь да те качим.
Повърна се Миалчо детенце
и на баща сичко разказало,
че не може път да се продължи,
че си падне тука да си умре.
Проговара Груица войвода:
- Чуй ме мене, Миалчо детенце,
я се качи мене на рамене,
че те носим, сили дорде имам,
дека паднем, двама да умреме.
Преминали през гора зелена,
настанали у росна ливагье,
у ливагье до шарени чешми -
Груица си не чуе, ни ае,
али турци коньи измория…
Проговара от Стамбул пашата:
- Чуйте мене, турци-едренлии,
я постойте коньи да отморим,
до отморим, коньи да напоим.
Па си спрея турци едренлии,
Па си спрея пред чешми шарени,
полегная, леко позаспая -
и Петкана с пашата полегна,
полегнали под дърво високо,
поиграли малку и заспали…
Проговара Груица войвода:
- Чуеш мене, Миалчо детенце,
леко прийди при мила си майкя,
па ю бръкни лева пазука,
та извади ножче църнотренче,
ега би ми ръце ослободил,
па че гледаш чудо на турците!
Леко прийде Миалчо детенце,
леко прийде при мила си майкя,
та извади ножче потайниче
и отиде при мили си татко.
Отговара Груица войвода:
- Леле, сине, леле, мили сине,
я прережи ибришим гайтани:
- Гайтани се у ръце упили,
та не можем гайтани да прережем.
Проговара Груица войвода:
- Чуеш мене, Миалчо детенце,
месо режи, само жили пази,
ега ми се ръце ослободи.
Месо режи Миалчо детенце,
та отреза ибришим гайтани.
Ка си виде Груица войвода,
ка си виде ръце ослободени,
тегай си е Груица продума:
- Чуеш мене, Миалчо детенце,
избирай си конче според тебе.
па си дойде Груица войвода,
та си зема коня Ластовица,
а Миалчо коньо на пашата,
па си зема сабя дипленица,
развърте се нагоре, надолу,
провикна се Груица войвода:
- Я станете, турци-едренлии,
да карате Груица войвода,
карайте го у Стамбула града,
та до гроба слуга да ви биде.
Ка станая турци-едренлии,
у страове сичко забравили,
па започна Груица войвода
и със него Миалчо детенце,
развъртели саби дипленици -
едренлии у кръв потънали;
ударили се два добри юнака,
та строшили саби дипленици
и парчета на земя паднали,
и тегай се юнаци познали.
Провикна се Груица войвода:
- Айде, айде, пребела Петкана,
да идем дома на дворове.
па надзад ю ръце превързали
и пред коньи пеш я покарали -
коньи са ю нодзе погазили…
Преминали през полье широко,
излезнали по равни друмове,
па стигнали Груици на двори,
а двори са цели разорани!
Па поканьи Груица войвода,
поканьи си мало и големо
да му ойда дома на дворове,
да си пия вино и ракия;
па намаза пребела Петкана,
намаза я с катран и видало,
запали я Груица войвода,
да им свети, додек се весела…

 


Радуй, Брезнишко; непубликувана (Архив БАН, ф. БАН, ч. 3, папка 2).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.