Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

44. ЯНКО ОТ КОСОВО ЗАГРАБВА МАРКОВАТА ЖЕНА

Том І: Юнашки песни

Море, Марко, море, млади Марко,
Марко шета по Влашка крайнина,
По крайнина шета, та крайнина чува.
Кога беше на свети Никола,
тогай Марко от крайнини дойде,
па на слуги потио говори:
- Е виека, дванаесе слуги!
Гответе ручок да ручате,
наточете вино да пиете,
изнесете най-малата чаша,
щото бере дванаесе ока,
та я дайте на млади Шаркоте,
да си пие и да благосивя -
Слушаа го дванаесе слуги,
уготвия ручок да ручая,
наточия вино да си пият,
изнесоа най-малата чаша,
дадоа я на млади Шаркоте -
ем си я пие, ем си благосивя.
Па е Марко на чаша задремало -
малко дремна, голем сонок виде.
Уплаши се Марко, разбуди се,
та на слуги потио говори:
- Е виека, дванаесе слуги!
Малко дремнах, голем сонок видох -
де ми двори мъгла утаанали,
пред портите църн баряк побиен,
у стред двори това сухо дърво,
на дървото до три кукувици -
една кука вечер и па вечер -
като кука, веке ич не може;
друга кука нощи-полунощи -
като кука, друга изговара;
трека кука зара, та па заран -
като кука, веке ош окнала.
Дали е на зло, или е на добро?
Слуги му потио говорат:
- Море, Марко, море, млади Марко!
Нe е на зло, нито на добро -
пленена е робена господна,
еве сега три години време,
како си е она запленена,
пленил си я Янко от Косово;
това що са до три кукувици,
тай, що кука вечер, та по вечер,
това ти е твоя стара майка;
щото кука нощи-полунощи,
това ти е твое първо любне;
щото кука заран, та па заран,
она ти е сестра Ангелия.
Нито стоя Марко, нито гледа,
туку яхна тая Шарца кона,
та си пойде стара манастира,
тамо седи три месеца време,
та си пущи коси за пояса
и направи калугерско рухо,
и си тури калугерска капа,
и си яхна тая Шарца кона,
та си хойде у Косови града,
та си хойде пред Янкови порти;
пред порти му тай шарени чешми,
тамо найде Ерина госпожа
да налие два ибрика вода.
Проговори църна калугерка:
- Помага Бог, моя Янковице!
Я ми додай еден ибрик вода -
я да пия, коня да напоя;
устата е мене погорели,
погорели за студена вода.
Говори му Ерина госпожа:
- Дал Бог добро, църна калугера!
Не смею ти водица подати,
мене Янко от чардаци гледа,
та хоке мене младо да погуби;
кога бех код млади Марко,
секо гладно бех го заранила,
секо жадно бех го напоила,
секо голо бех го заоблекла,
а код Янко аз не смеем,
не смеем и вода да дадем,
ене Янко от чардаци гледа!
Па си взема два златни ибрика,
та си хойде горе код Янкоте,
код Янкоте на високи чардак.
А Янко й потио говори:
- Е тизека, Ерино госпожо,
що ти сбори църна калугера?
И она му казива и доказа
що й сбори църна калугера.
Туку го она излъгала:
- Е тизека, Янко, млади Янко!
Конак тражи дека да нощева.
Говори Янко, млади Янко:
- Е тизека, Ерино госпожо!
Ти го викни у нас да нощева,
язе имам дума да му думам,
ега Бог да право да ми каже,
аз на него голем бакшиш дада!
Послуша го Ерина госпожа,
та повика църна калугера:
- Таком Бога, църна калугеро!
Хайде тизе у нас да нощеваш,
тебе зове Янко, млади Янко.
Послуша я църна калугера,
та си хойде код млади Янко,
та говори църна калугера:
- Бог помага, Янко, млади Янко!
- Дал Бог добро, църна калугера!
Говори Янко, млади Янко:
- Е тизека, Ерино госпожо!
Я уготви тай сладка вечера
и наточи това руйно вино.
Послуша го Ерина госпожа,
та уготви тай сладка вечера
и наточи това руйно вино.
Па седнаха да си вечерая,
принесоха вино да си пият,
па се они дума задумаха.
Говори му Янко, млади Янко:
- Таком Бога, църна калугеро!
Бог ми душа, нещо ке те прашам,
да би дал Бог право да ми кажеш,
я ке тебе голем бакшиш да дам.
Говори му църна калугера:
- Прашай, Янко, прашай, млади Янко!
Таком Бога, право ке ти кажа.
И Янко му още еднаж говори:
- Е тизека, църна калугеро!
Отде ти е Марковата коня?
Калугер му потио говори:
- Е тизека, Янко, млади Янко!
Еве сега три години време,
како Марко по краини умре,
та му коня за опело узех.
Дочула е Ерина госпожа,
поронила тия дробни сълзи.
Согледа я Янко, млади Янко,
дека рони тия дробни сълзи,
дека жали за млади Маркоте,
таг`я удри със рака десница,
два й заба из глава паднаха.
Говори му църна калугера:
- Таком Бога, Янко, млади Янко!
Я ми подай тая остра сабля,
да понишам твоя остра сабля,
да поиграм калугерско оро,
да разговора Ерина госпожа,
да не рони тия дробни сълзи,
да не жали Марко, млади Марко.
Не сети се Янко, млади Янко,
та е даде тая остра сабля;
разнишал е църна калугера,
разнишал е тая остра сабля,
та разиграл е калугерско оро
и отсече Янковата глава.
Остави му глава на софрата,
па си фана Ерина за рака,
та я сведе доле у дворове,
па улезна у нови яхъри,
та изведе тая Шарца коня,
та си яхна тая Шарца коня,
па си фана Ерина за рака,
та я фърли кото зад себека.
Разплака се Ерина госпожа,
та си викна, колко що си може:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Останах си без млади Маркоте,
а па сега и без млади Янкоте,
па сега ке калугер да вода.
Говори й Марко, млади Марко:
- Не бой ми се, Ерино госпожо!
Язе не съм църна калугера,
туку съм ти Марко, първо любне.
Сега ние дома ке идеме
да видиме наша стара майка -
жива ли е, или не е жива?
И да вида сестра Ангелия -
дома ли е, или се ожени?
Па си ойде Марко дури дома,
отдалеко идва и си вика:
- Отвори ми, моя стара майко!
Отвори ми тия нови порти,
я излени, сестро Ангелио,
я излени да пошетнаш коня.
Дочула го нему стара майка,
дочула го сестра Ангелия,
дури майка стара да подигне,
да подигне тия стари кости,
да отвори на Маркоте порти;
дури сестра гергеф да остави,
на гергефо тоя свилен яглак,
на яглако деведесе игли,
и си на нозе останала -
удри Марко коня със зенгии,
та прелете през новите порти.
Ка го виде неговата майка,
жива го е она пригърнала:
- Добре дойде, Марко, мили сине!
Още рече она, не изрече,
мъртва е она отдвоила.
Пригърна го сестра Ангелия:
- Добре дошел Марко, мили братко!
Жива го е она пригърнала,
мъртва се е она отдвоила.

 


Рила, Дупнишко (Качановски, с. 359).

Поправки: "а на яфорово на дървото/ до три кукувици" става: "на дървото до три кукувици". По-надолу изхвърлено ненужното: "не ща да праша" остава: "послуша я църна калугера" (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.