Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

42. КРАЛИ МАРКО И БЕЛЕ КОСТУРЯНИН

Том І: Юнашки песни

Еве става три години време,
как е Марко тажен и кахарен,
вреден Шарко невесело язди,
бойно копйе положито носи
и у нищо весело не гледа.
Никой не смее Марко да попита
защо Шарко невесело язди,
бойно копйе положито носи
и у нищо весело не гледа.
Наела се сестра му Шеина,
та е брата кротко попитала:
- Чуй ме, чуй ме, брате, крали Марко,
защо Шарка невесело яздиш,
бойно копйе положито носиш
и у нищо весело не гледаш,
и що имаш голема неволя,
що ти, братко, на душа тегнее?
А Марко ву потио говори:
- Чуй ме, чуй ме, моя мила сестро,
що ме питаш, сестро, че ти кажем,
срамота е, нема да те лажем.
Еве става девет годин време,
как си водим Елена невеста,
нема, сестро, рожба да ми роди,
нито мъжка, сестро, нито женска.
Язе сакам нея да напуснем,
да напуснем, друга да си земем,
та ега ми рожбица сдобие,
ели мъжко, сестро, ели женско.
А сестра му потио говори:
- Чуй ме, чуй ме, брате Кральи Марко!
От мене ти просто да го створиш.
Опрости я, па си друга земи,
та ега ти рожбица сдобие,
ели мъжко, брайно, ели женско.
А що беше Кральевики Марко,
ка повика Елена невеста,
па ву Марко потио говори:
- Таком Бога, Елено невесто,
еве става девет годин време,
еве става, как си ми невеста,
нема, моме, рожба да ми родиш,
нито мъжко, моме, нито женско.
Язе сакам тебе да напуснем,
да напуснем, друга да си земем,
та ега ми рожбица сдобие,
ели мъжко, моме, ели женско.
А Елена на Маркоте дума:
- Мили Марко, мили господаре,
у горица петровка ябука,
девет годин редом е цъфтела,
се цъфтела, а не е вързала,
тая годин она е цъфтела,
ем цъфтела, ябука вързала!
Марко юнак това се не сети,
дека она за нея си дума,
а излезна вънка на дивани,
та повика брата, Андреяша -
да си води Елена невеста,
да я води у Стара планина,
у планина на високи чукар,
да му бере китка диовита,
диовита китка за деверство:
"Та кога ти китката набере,
тизе нея млада да погубиш,
я че идем друга да си тражим,
ти че идеш девер да ми бадеш."
А що беше Елена невеста,
ка замина през градина росна,
она нехте китка да откъсне,
ами си е пелин откъснала,
откъснала и пелин затнала...
Па пойдоа с девер Андреяша
че да ида у стара планина,
у планина на високи чукар,
да му бере китка диовита,
диовита китка за деверство.
А Елена потио говори:
- Чуеш мене, девер Андреяше,
я застани тизе да починем,
нещо ми се сая отеснела.
А он си ву потио говори:
- Айде, айде, моя мила снахо,
айде, айде, моме, още малко,
да ойдеме у Стара планина,
у планина на високи чукар,
че береме китка диовита
и двата че тамо починеме.
Ка ойдоа у Стара планина,
у планина на високи чукар,
набрала му китка за деверство,
та кога му китката вързала,
дума дума девер Андреяше:
- Опрости ми, моя мило снахо,
опрости ми, я що че да вършим -
че го вършим, моме, по заръчка;
заръчил е брат ми Кральи Марко
язе тебе млада да погубим,
он че иде друга да си тражи,
я че идем девер да му бадем.
Дума дума Елена невеста:
- Я застани, мой мили девере,
я застани тизе още малко,
за едного двама да не гина.
Дори она дума да продума,
родила е хубаво детенце,
не е рожба, като що са други,
а оно е слънце надгреяло
и оно е месец надделело,
под мишките крила позлатени.
Почуди се краля Андреяша
що да чини с хубаво детенце!
Па соблече свилена долама
и си кине свилени подвески,
та повива маленко детенце,
па го зема на юначки раце,
отнесе го дома на дворове.
Ка го виде Кральевики Марко,
ка го виде, виком се разлюти,
па на брата потио говори:
- Леле, брате, леле, Андреяше,
па ли водиш Елена невеста!
А брат си му потио говори:
- Леле, брате, Кральевики Марко,
како, брате, язе да кайдишем
да погубим Елена невеста,
да остане детенце сираче?
Ка подрипна Кральевики Марко,
ка подрипна за негова рожба,
та си зема детенце маленко,
та го зема на юначки раце,
изнесе го горе на чардаци
и изведе Елена невеста,
и отново Елена залиби.
Сека сутрин и сека вечера
играе си със негово дете;
та е играл ни много, ни малко,
та е играл седем годин време,
та никъде Марко не отива,
па е тогай дума продумало:
- Чуеш мене, брате Андреяше,
еве става седем годин време,
ка не сме си земята обишли
и да видим краини що права.
Я си справи до два добри коня,
че яхнеме два добри юнаци,
та да видим краини що права.
Справили се до два добри коня,
па яхнали два добри юнаци,
търгнали са по равни друмове,
настанали у суи планини,
у планини суи без водица,
одили са три дни и три нощи,
па не можа вода да намера.
А що беше краля Андреяше,
припи му се студена водица,
та си вади сабля дипленица,
да си бодне коня изпод себе,
да му пие тия църни кърви.
Согледа го Кральевики Марко,
па на брата потио говори:
- Леле, брате, леле Андреяше,
я не вади сабля дипленица
да си бодеш коня изпод себе,
да му пиеш тия църни кърви -
да умърсиш наша чиста вера,
чиста вера, вера православна.
Щом те толку жеда налегнала,
я си слезни низ суи планини,
да си слезнеш доле кична гора,
кична гора, гора яворова,
тамо има меана широка
с меанджика млада маджаркиня,
да си купиш вино за жълтица,
ти да пиеш и конь да напоиш.
Сакън, брате, просто да не ти е,
немой тизе от конь да си слезеш,
оти си е мома хитра, гяволита,
та братими и с лошо, и с арно,
немой некой пакост да ти стори.
Бутна коня на меана д'иде,
на меана д'иде, вино да си купи.
Бог да бие мома маджарлика,
леко оди, Бог да я убие,
леко оди по равни дворове,
леко оди, надалеко гледа,
па съгледа краля Андреяша,
па улезна, Бог да я убие,
ка улезна у ладна меана,
у меана педесе хайдуци,
де си седа, та си вино пия,
а она им потио говори:
- Чуйте, чуйте, педесе хайдука,
арна лова на крака ни иде,
алал вамо коня и оружйе,
алал вамо юначка премена,
а па вие мене да дадете,
да дадете тия златни пафти,
златни пафти с безцени каменье,
да ги сложим доле у зевници
да ми света и деням и нощям.
Она още дума не изрече,
изпука си краля Андреяша,
изпука си и си вино сака:
- Таком Бога, мома маджаркиньо,
изнеси ми вино за жълтица,
я да пием и конь да напоим.
А она му потио говори:
- Слизай, слизай, непознат юначе,
дур не слезнеш от вранята коня
да го вържеш вън за вити порти,
да улезнеш у ладна меана,
да ме либиш, китка да ми земеш,
не ти давам вино за жълтица.
Измами се краля Андреяша,
измами се, змия го изеде,
та си слезна от вранята коня,
та го върза вън за вити порти,
па улезна у ладна меана,
у меана педесе хайдука,
де си седа, та си вино пия.
Сама нему чаша вино даде,
па се нему още малко чини,
че видела мома меанджика,
че видела, Бог да я убие,
че е юнак на вино делия,
та си слезна доле у зевници,
та наточи чаша чебурлия,
що ву бере девет оки вино.
Измешала, Бог да я убие,
измешала билки чемерлики,
па я даде краля Андреяша;
дигна чаша - капка не остана,
тогай го е дремка уловила,
та се сложи малко, та задрема.
Бог да бие мома меанджика,
меанджика, мома маджарлика,
на юнаци потио говори:
- Що стоите педесе юнаци,
що стоите, педесе хайдуци!
Я станете, глава му земете,
та наново адет да не вадим
и некако язе да го будим.
Ка рипнаа, Бог да ги убие,
ка рипнаа, глава му земаа
и сос глава игра си играя.
Чека Марко у суи планини,
чека Марко, брат му не доожда,
бутна коня, на меана ойде.
Като виде братовата коня,
де вързана вън за вити порти -
извикна се Кральевики Марко:
- Бог те убил, мома маджарлика,
маджарлика, мома меанджика,
де се мъчи конь на порти вързан!
А она му потио говори:
- Слизай, слизай, непознат юначе,
че да вържем и твойо до него.
Марко нехте от конь да си слезе,
а надзърна у ладна меана,
у меана педесе хайдука
с братовата глава си играя!
Тогай Марко на Шарко говори:
- Таком Бога, коня Шарголия,
че улезнем у ладна меана,
че засечем педесе хайдука,
кой побегне надвор да излезе,
че го биеш с плочи и копита,
дур ги, Шарко, докрай не изсеча.
Погуби ги Марко си до един,
па си вана мома меанджика,
меанджика, мома маджаркиня,
соблече я гола по кошулкя,
намаза я с лоя и катрана,
закопа я у църната земя,
закопа я до сами колена,
запальи я горе от главата,
та горела три дни и три нощи -
Марко седи, та си вино пие,
он си пие и коньете пои.
Па си стана Кральевики Марко,
та си яна коня Шаргалия
и си зема братовата глава,
та я тури коню у зобница,
па си пойде у Прилепа града.
А у друми сънок е сънувал -
окол него мъгла припаднала,
из мъглата ситна роса роси,
та на Марко калпак навалило,
калпак падна, та му конь подплаши,
конь се сепна и Марко събуди,
та се чуди Кральевики Марко
на що че е тоя страшен санок!
Па си пойде Марко за Прилепа,
насреща му старец белобради
и му Марко добра среща рече,
и на старец Марко си продума:
- Бог помага, дедо, мили дедо,
отде идеш, дедо, и накаде ч'идеш?
- Дал Бог добро, непознат юначе,
що ме питаш, синко, че ти кажем -
минах Водна и Косово равно,
вчера минах през Прилепа града,
а у Прилеп чудо е станало -
снощи вечер у църна тевнина,
Бог убил го Бела от Костура,
нападнал е Марко равни двори,
опленил му и слано, и благо,
и що беше Марковица млада,
с първа рожба, с Огнянчо детенце,
и нея е за либе отвело,
а що бея Марковите слуги,
и них си Беле робини откарал,
а що беше Марковата майкя,
стара майкя, стара Евросина,
изпотрошил, Бог да го убие,
изпотрошил нойни стари кости -
полумъртва пред порти се валя,
току чека Марко да ву стигне.
Сипна сълзи Кральевики Марко,
сипна сълзи низ бели образе,
та падная низ църни мустаци,
сълзи рони, та си коня пои
и старецу Марко си говори:
- Леле, дедо, леле, мили дедо,
да язе съм Кральевики Марко,
научи ме какво да направим
да отвърнем на латинец Беля!
А старец си на Марко говори:
- Стар съм, синко, не знам да ти кажем,
моли Бога, Бог че те научи
да отвърнеш на латинец Беля.
Разигра си коня по друмове,
окол него мъгла припаднала,
из мъглата ситна роса роси,
та на Марка калпак навалила,
калпак падна, та му конь подплаши,
конь се сепна и Марко събуди.
Па се чуди Кральевики Марко -
на що че е тоя страшен санок!
Па си търгна из равни друмове,
'е да иде за Прилепа града,
оди Марко, нагоре поглежда,
нагоре гледа и си дума дума:
- Боже мили, сполай ти на тебе,
защо пущаш проклета латинца
да се фаля, юнаци са били,
да ни газа вера ристиянска?
Ка си ойде дома на дворове,
ка го виде неговата майкя,
стара майкя, стара Евросина -
па на Марко потио говори:
- Леле, сине, леле, мили сине,
леле, синко, Кральевики Марко,
оти вие дома не седехте,
нело вие двама излезнахте,
излезнахте с брат ти Андреяша!
Бог убил го Беля от Костура,
снощи вечер у църна тевнина
нападна си наши равни двори,
оплени ни, синко, оплени ни,
оплени ни и слано, и благо,
и що беше твое пръвно либе,
пръвно либе с Огнянчо детенце,
а он него за либе отведе,
а що бея твои верни слуги,
а па них си робини откара.
А па мене, синко,
а па мене изпотроши мои стари кости,
полумъртва пред порти се валям,
току чекам вие да стигнете,
да стигнете с брат ти Андреяша.
Па на майкя Марко си казуе,
сълзи рони, на майкя казуе:
- Мучи, мамко, я не ме запитуй,
али знаеш, мамко, али знаеш,
дека ни е отсъде започнало!
Я погледни коню у зобница,
че да видиш сина ти Андрея!
Ка погледна неговата майкя,
като виде на син си главата -
веднага се с душа разделила!
Тогай Марко на Шарка говори:
- Таком Бога, коню Шарголия,
научи ме какво да направим,
да отвърнем на латинец Беля?
А Шарко му потиом говори:
- Таком Бога, Кральевики Марко,
таком Бога, мили господаре,
ели сакаш я да те научим,
остави си коса и па брада
и си земи калугерско рухо,
че тръгнеме от село на село,
че тръгнеме от града на града,
че ойдеме у Костура града,
че отвърнем на латинец Беля.
Послуша си коня Шаргалия,
остави си коса и па брада
и си търгна от село на село,
и си търгна от града на града,
па си оди, милостивна проси,
кога ойде у Костура града
и си ойде Бельо на дворове,
почукуе Марко, потропуе,
потропуе на негови порти,
потропуе, милостивна проси.
А що бея неговите слуги,
познали са коня Шаргалия,
помежду си они разпитуя:
- Та не е ли Шарка господарев!
А он си им потиом говори:
- Таком Бога, Бельови робини,
тука ли е Беля чорбаджия?
Я кажете нека си излезне,
да излезне и да ме даруе -
язе, сестри, милостивна просим,
язе, сестри, насила не искам,
кой колко си иска, толко нека дари -
Господ дава и млого, и малко,
Господ зима и млого, и малко.
Я кажете нека си излезне,
я кажете нека ме даруе.
И ойдоа негови робини,
и казая Беля чорбаджия,
дека чука младо калугерче,
дека чука, милостивна проси.
Я он си им потио говори:
- Кажете му, тука нека дойде,
гост неканет, ама ми е чекан,
да ме венча с Елена невеста,
че се она, бре, още инати,
дур се вера, закон не изпълни,
нече мене у очи да гледа.
Улезна си младо калугерче,
улезна си у негови двори,
ка излезна Беля чорбаджия,
и изведе Елена невеста.
А що беше Беля чорбаджия,
познал си е коня Шаргалия.
Дума дума Беля чорбаджия:
- Таком Бога, младо калугерче,
дека найде Марковата коня,
дека найде, та го него караш?
А Марко му потио говори:
- Таком Бога, Бельо чорбаджио,
що ме питаш, право че ти кажем -
а що беше Кральевики Марко,
он погина у бой на Косово,
та му коня за опело земах
и за свещи по църкви да палим,
и една чем тебе да запалим.
А що беше Беля чорбаджия,
а он си е весел и превесел,
та си реди Елена невеста
да уведе коня Шаргалия,
да уведе у ладни яъре,
я он кани знатни костурчане
да му дода нему на венчанье.
А що беше Елена невеста,
конь увожда у равни яъре,
увожда го и коня прегърта,
цалива го у ваклите очи
и на Шарка потио говори:
- Леле, Шарко, леле добра коньо,
оти Марка жив ми не запази,
сега Марко тука да ми дойде,
да ме отне от Бельови раце?
Надойдоа знатни костурчане,
надойдоа, сички наседая
и си седна младо калугерче,
и почная вино да си пия.
Дума дума Бельо чорбаджия:
- Таком Бога, Елено невесто,
я улезни у ладна одая,
та изнеси той сребърна чаша,
опленена Марку низ дворове,
що му бере девет оки вино,
и изнеси Марковата сабля,
опленена Марку низ дворове,
да си вида знатни костурчане
каква сабля Марко е носило.
И я дава знатни костурчане
дали можа сабля да изтегля,
да изтегля сабля из ножница.
Па не можа сабля да подигна,
а то не ли сабля да изтегля.
Ред е дошло Огнянчо детенце,
ред е дошло сабля да изтегли,
то изтегли сабля половина.
Разсърди се Беля чорбаджия
и на дете Беля си говори:
- Бог те убил, Марково колено,
та още си на седем години,
а изваждаш сабля половина!
А да станеш, дете, у години,
че изплашиш и старо и младо!
Рипна бърже, Бог да го убие,
па си турна сабля у ножница,
па я дава младо калугерче:
- Земи, земи, младо калугерче,
земи, земи Марковата сабля
и да видиш много ли е тежка.
Дума дума младо калугерче:
- Таком Бога, Бельо чорбаджия,
що ми даваш Марковата сабля?
Я ми дайте книги и салтирье
да те венчам с Елена невеста.
А он си му потио говори:
- Земи, земи, младо калугерче,
земи, земи Марковата сабля,
опленена Марко на дворове,
и да видиш млого ли е тежка.
Ка я зема младо калугерче,
па си рипна на нозе юначки
и си фана Беля чорбаджия,
отсече му тая руса глава.
Дума дума младо калугерче:
- А сос здраве, знатни костурчане,
а сос здраве на ваши дворове,
млого здраве на ваши дружина,
други, братя, така да не чина,
на жив човек жена се не зима -
язе не съм младо калугерче,
мене викат Кральевики Марко!

 


Кралев дол, Димитровско; непубликувана (Архив ИММ, папка 15).

Сънят на юнака повторно разказан, но с някои изменения - трудно може да се разбере дали е недоглеждане от страна на певеца, затова оставям текста, както е в песента. Последните два стиха разместени; поправено, за да не се губи поантата: "Язе не съм младо калугерче,/ мене викат Карльевики Марко" (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.