Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

38. ФИЛИП МАДЖАРИНА, ОГНЯНЧО ДЕТЕНЦЕ И РУСЕНА ДЕВОЙКА

Том І: Юнашки песни

Сина жени Вилип Маджарино,
снаха зима кралю от Латина,
па е Вилип госке поканило -
седем краля от седем крайнини,
три кадии от три кадилъка,
два пашеве от Маса бегове
и два бана от нови градове,
црън арапин из арапска земня,
бела Рада от Белога града,
Вида мома от Видина града,
Добри Янка от равно Косово,
Крилятича Реля от Будина,
Момчил юнак от Стара Сръбия,
още Милош юнак от Медуна.
Не е викал Марко от Прилепа
да доведе Огнянчо детенце.
Що е Вилип госке поканило,
сите са му на дворове дошли.
Добре ги е Вилип посретнало,
па е постлал три кралски трапези,
наредил е столове, скемлии.
Седнало е госке у трапези,
та па Вилип на майкя говори:
- Седи, мамо, вов честни трапези,
та си кани наше мило госке -
да зимая чаши булюрлии,
да си пия вино и ракия
и си слушай госке що говори -
дали нещо махна че намери.
Седела е майкя и слушала,
ама стара -нищо не е чула
какво са си госке говорили.
Тогай Вилип либе си изпрати
да си чуе госке що говори.
И чуло е неговото либе,
и на Вилип потиом говори:
- Чуеш мене, Вилип господару,
страхува се госке у трапези:
ка си ишел, та си госке канил -
оти не си на Прилепа одил,
да поканиш Марко Прилепчанин
да доведе и Огнян детенце?
Че да чуе, че сина жениме,
че да дойде Марко на сръдито,
че повали порти чемширови,
че превръне двори и калдръми,
че покрути кули от темелье,
че зароби младата невеста,
че посрами наше милно госке -
че е Марко млого джумбушлиа,
он обича по сватби да оди,
у трапези до кума да седи.
Тогай Вилип на либе говори:
- Скоро бегай у ладна конюшна,
та ми стегни конче Кулашлиа
и наточи вино и ракия -
я че шетам по Скопие широко
да си търсим Марко добър юнак,
да го каним за гост да ми дойде;
да не би ни лошо направило.
Станало е Вилипово либе,
конь стегнало, у двор го изведе.
Наточило вино и ракия.
Вилип слезна от високи чардак.
Наметнал е калпак самурлиа,
загърнал е кожух мечетина
и се метна коню на рамена.
Преминал е през полье широко,
преминал е гори и планини,
та па виде Вилип Маджарино -
от запада зора огреяла.
Застанал е, па ми коня пита:
- Вала тебе, коню, верен другар.
Да каква е таа бела зора,
дека си е от запад огрела -
дали ми е дзвезда Вечерница,
дека она на заода ойде?
Или ми е пльоча пещерница,
или ми е локва дъждовница,
дек' се лъщи преди ясно слънце?
А коня си на Вилип говори:
- Чуеш мене, Вилип господару,
нито ми е дзвезда Вечерница,
дека она на заода ойде,
нито ми е пльоча пещерница,
нито ми е локва дъждовница,
дек' се лъщи преди ясно слънце -
нело ми е Марко Кральевино,
с него води Огнянчо детенце.
Марко кара коня Шарканлия,
а детето - конче Дзвезданлиа -
на чело му ясна дзвезда грее,
ясна дзвезда като бела зора.
Кога они наблизо дойдоха,
видоха си чудо невидено -
Марко кара коня на сръдито,
низ копито синьи огън връчи.
И си носи копие положено.
Марко връля тежка боздугана,
та я връля у мътни облаци.
А Огнянчо боздуган посреща.
Уплаши се Вилип Маджарино,
па си Вилип коня попитува:
- Какво, коню, сега да правиме -
дали да се назад поврънеме,
или двата от път да кръшнеме,
дор замине Марко добър юнак?
А коня си на Вилип говори:
- Чуеш мене, Вилип господару,
да се сега назад поврънеме
или двата от път да кръшнеме -
Марко тегли за наши дворове,
че отиде, чудо че направи -
че покрути кули и чардаци,
че превръне двори и калдръми,
че покрути кули от темелье,
че зароби младата невеста,
че погуби твойто пръвно либе,
че посрами госке у трапези.
Нело слушай какво че ти кажем -
айде двата насреща д'идеме.
Кога сретнем Марко Кральевина,
отдалек му "Добра среща" кажи:
"Добра среща, Марко побратиме,
добра среща, Марко, добре дошел.
Тебе тръсим, със тебе се срещам,
сина женим, за госке те тръсим."
Та па Вилип коня си послуша:
пресретнал е Марко добър юнак,
отдалек му "Добра среща" казал.
- Добра среща, Марко побратиме,
добра среща, Марко, добре дошел.
Тебе тръсим, със тебе се срещам,
сина женим, за госке те тръсим.
Па на Марка ръка цалувало,
предаде му вино и ракия.
Па се Вилип със Марко повръна.
На Марко се сръце поудрами.
Отидоа Вилю на дворове.
Тамо Марко добре посретнаа,
поканиа Марко у трапези
и до него Огнянчо детенце.
Излезнала младата невеста
по трапези ръка да цалува,
по трапези дари да дарува.
На Марко си ръка цалувала
и си Марку дари подарила -
Марку даде риза копринена,
на детето - ибришим тканица.
Със невеста по трапези оди
нойна зълва Русена девойкя,
дека носи ведро оковано,
у ведрото вино трохогодско,
тимско вино от грозге презморско
и ракия от Демиркапиа.
Редом реди Русена девойкя,
редом реди с чаши булюрлии,
редом реди, със свеча не свети -
лицето ю като ясно слънце,
бело гръло - дзвезда Вечерница,
цръни очи - гюлове стамболски,
гайтан вежди - морски пиавици,
равна снага - видан у разсадник.
Детето си у чаша не гледа,
нело гледа нойно бело лице
и си лови нойни тънки пръсти,
тънки пръсти със златни пръстенье.
А па Вилип на госке говори:
- Чуйте мене, мое милно госке,
зимайте си чаши булюрлии,
та си пите вино и ракия,
не гледайте Русена девойкя -
она нема сите да ви либи,
че она че едного залиби:
кой е юнак, юнак над юнаци,
който може по вода да плува,
да преплува бели бистър Дунав
и да мине Влашко и Богданско,
да прегази Сава и Морава,
да прелети Тунджа и Марица,
да преплува три синье езере
и да мине две морски утоки.
Па да тръгне преко Цръно море,
да отиде насред на морето -
тамо има дръво ставиводо,
на дръвото три златни ябълки,
що ги варди водна самодива,
самодива, хала седмоглава.
Който може хала да погуби,
да донесе златните ябълки -
той че либи Русена девойкя.
Кральеве са узем погледнали,
а кадии нищо не говора,
пашеве си турски продумали:
- Арексуа хубава девойкя,
а не смеа през Дунав да мина.
Детето се под мустак насмива.
И си стана дете низ трапези,
та отиде у ладна конюшна,
та си глади конче Дзвезданлиа,
конче глади, конче си питуе
дали може по вода да плува.
По детето и Марко излезна,
па си слуша дете що говори.
Приде Марко, шамар му удари
и му дума потиом продума:
- Що говориш, Огнянчо детенце?
Що питуеш коня Дзвезданлиа -
къде сакаш със него да идеш?
Ти си малък, конь ти аджамиа,
он не може по вода да плува.
Нело слушай какво че ти кажем -
ти си стегни коня Шарканлиа,
че он може по вода да плува,
ка преплува бели бистър Дунав,
кога мине Влашко и Богданско
и прегази Сава и Морава,
и прелети Тунджа и Марица,
и преплува три синье езере,
па си дойде до морски утоки -
да откачиш сабля от балчази,
да изрежеш морски пиявици,
що са тамо они на гъмжило.
Ако тизе това не направиш,
че ти сплетат коня Шарканлиа,
че му сплетат крака у колена,
че увият крила у рамена -
конь не може утоки да мине,
че да падне на дно на морето,
че ви яде риба шестокрила;
ка преминеш, бре, морски утоки
и си тръгнеш преко Цръно море
и отидеш насред на морето,
дека расте дърво ставиводо,
че те види морска самодива,
самодива, хала седмоглава,
що си варди три златни ябълки -
ти си зимай тежка боздугана,
та я връляй колко сила имаш -
ега можеш хала да погубиш.
Ако не мож нея да погубиш,
че те сретне и че те погуби,
там че младо тизе да загинеш.
Дете стегна коня Шарканлиа,
запаса си бойно остро копйе
и си зема тежка боздугана.
Преплувало бели бистър Дунав
и си мина Влашко и Богданско,
и прегази Сава и Морава,
и прелете Тунджа и Марица,
и преплува три синье езере,
та си дойде до морски утоки.
Коня лети, лети и застава,
дете коня със махмуз я кара,
а коня си сила изгубуе,
че го смели морски пиявици -
сплетоа му крака във колена,
увиа му крила у рамена,
та не може утоки да мине.
Па си коня на дете говори
и проклиня Марко Кральевина:
- Бог те убил, Марко Кральевино,
що си даваш коня на поруки,
да го кара дете аджамиа?
А ти, мало дете, не слуша ли,
не слуша ли Марко що те учи?
Откачи си сабля от балчази,
да орежеш морски пиявици.
Откачи си сабля от балчази,
та изсече морски пиявици.
Коня мина през морски утоки
и е тръгнал преко Цръно море.
Видела ги водна самодива,
що си варди три златни ябълки -
веднъг тръгна насреща да дойде,
да поглъне и дете, и коня,
и на дете дума продумала:
- Назад, назад, непознан юначе.
Я не давам тука да преминеш,
че я вардим три златни ябълки,
че да зинем, двама че д'обзинем,
че поглънем и тебе, и коня.
А дете си на хала говори:
- Ти не можеш мене да ме запреш,
да ме запреш, назад да ме врънеш;
я съм дошел ябълки да земем -
чем да минем и че си заминем.
Разлюти се водна самодива,
самодива, хала седмоглава,
да поглъне Огнянчо детенце,
да поглъне детето и коня.
Дете дигна тежка боздугана,
погоди я вов гръди широки -
хала падна на дно на морето.
Дете стигна дръво ставиводо,
нема къга ябълки да бере,
тръгна дръво, със коренье скубе
и го турна коню на теркиа.
И се дете назадка повръна,
отиде си Вилю на дворове.
Насред двори дръво засадило.
Видел го е Вилип Маджарино,
та па Вилип на госке продума:
- А д'идеме на равни рудини,
да гаджаме дзвезда Вечерница.
Който годи дзвезда Вечерница,
той че земе Русена девойкя.
А Русена дума проговори:
- Чуеш мене, Огнянчо детенце,
чуеш мене, мое пръвно либе,
ка ойдете на равни рудини,
ти не гледай дзвезда да угодиш,
ено гледай татко да погубиш,
че он мене за тебе не дава.
Ка отишли на равни рудини,
да си гаджат дзвезда Вечерница,
дете Огнян дзвезда не угоди,
нел угоди Вилип Маджарино,
угоди го у гръди широки,
та си дете Вилип погубило.
Па със Марко Русена вземаха
и пойдоа дома да си идат.

 


Гинци, Софийско (СбНУ 44, с. 46).

Прибавено в стиха "мало": "А ти, мало дете' не слуша ли" (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.