34. МАРКО КРАЛЕВИТИ ОРАЧ

Том І: Юнашки песни

Марко оди друми и калдарми,
та си оди, та си кърви траже.
Па си майкя на Марка говори:
- Леле, синко, Кралевико Марко,
що си одиш, та си кърви правиш?
Па си дойди на свои дворове
да си ручаш той сладки ручоци
и да ручаш по-сладка вечера;
па да земеш майчино иманье,
та да идеш у Нови пазаре,
да си купиш той мали волове
и да купиш той рало железно,
та да ореш, майкя да си раниш.
И Марко е майкя послушало,
де си дойде на свои дворове,
та си руча той сладки ручоци
и вечера по-сладки вечери;
па си зема майчино иманье,
та си ойде у Нови пазаре,
та си купи той мали волове
и си купи той рало железно,
па си дойде от Нови пазаре.
Ка е било рано отзарана,
отзарана у света неделя,
сви ристяне у църкве поода,
сви ристяне причаст че зимая,
Марко юнак за оранье справя.
А майкя си на Марко говори:
- Леле, синко, Кралевико Марко,
защо, сине, закон подгазуеш?
Сви ристяне у църкве поода,
а ти, сине, закон подгазуеш.
Па си Марко на майкя говори:
- Мълчи, мале, да би занемела!
Какво кажеш вчера на ручоци:
"Ручай, синко, той сладки ручоци
и вечерай по-сладки вечери,
та па земи майчино иманье
да си идеш у Нови пазаре
и да купиш той мали волове,
и да купиш той рало железно,
та да ореш, майкя да си раниш."
И я съм те, мале, послушало.
С'а че идем, мале, да си орем,
да си орем, мале, да те раним.
Па си ойде Кралевико Марко,
ка си ойде у полье широко,
та си тражи той ниви големи,
съде оди по полье широко,
съде оди, съде обиоди,
нигде нема нива да намери.
Кога ойде Качански планини,
та си найде той нива голема,
та разбута скали и каменье
и покърти букови пенюги,
тамо декна, тамо да си оре.
И майкя му ручоци понесе,
па си оди Марковата майкя,
па си оди през полье широко,
та си тражи Маркоте юнака.
Съде оди през полье широко,
нигде нема Маркоте да найде.
Среде полье Груйо мало дете,
де си пасе малки шилежина,
и оно е па нойно братанче.
И она си Груя попитува:
- Леле, Груйо, лелино детенце,
да не виде нана ти бре, Марко,
дека оре със мали волове?
Па си Груйо на леля говори:
- Фала, лельо, фала, мила лельо,
от сва заран оди нана Марка,
па си ойде Качански планини,
там разбута скали и каменье
и покърти букови пенюги,
тамо декна Марко да си оре!
И майкя му ручоци отнесе.
Седна Марко с майкя да си руча,
ем си руча, ем си се заслушуе,
па си майкя на Марко говори:
- Ручай, синко, на ручок ме слушай.
А Марко си на майкя говори:
- Фала, мале, фала, стара мале,
нещо ми се гласове дочуват.
Ка погледна Марко през рамена,
низ горица до три тури вери
и карая три синджире робе:
един синджир се млади девойки,
втори синджир се млади невести,
трети синджир се млади момчета;
у девойки мома заплетена,
заплетена мома за венчане;
у момчета момче забричено,
забричено момче за венчане -
и они са робе покарани;
у невести дете поносено,
поносено дете за кръщене,
и оно е за роб покарано.
Погледа ги Марко Кралевико,
нажали се Марко Кралевико,
та си фана рало за ръчица,
развърте се налево, надесно,
та утрепа до три сари арапе.
Па си Марко на майкя говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
я не можем, мале, да си орем,
я си можем кавги да си правим,
да избавим ситна сиротиня,
да избавим и па да изробим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.