Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

33. МАРКО КРАЛЕВИТИ ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Том І: Юнашки песни

Бил се Марко с турци яничаре,
бил се Марко три месеци време,
та отъвна девет кадевлъци,
седемдесе бели манастире,
осемдесесе църкви равании.
Стана Марко дома да си ойде,
па на либе потио говори:
- Фала тебе, либе Катерино,
приготви ми църковното рухо
и ми тури книги литургийски,
а не туряй сабля димиския,
я да стегнем Шарко добра коня;
утре рано у София ч'идем,
у София' у "Света Мария",
у "Мария", у църква че д' идем,
чем да идем Богу да се молим,
ега би ми Господ помогнал,
ега сапре тия клети турци,
стига толкоз земя притискаа,
стига толкоз робье изробиа!
Послуша го либе Катерина,
изнесе му църковното рухо
и му тури книги литургийски,
турила ги у свилни дисаги.
Па се сети Марковото либе:
"Не е близо на света София,
да не турям сабля димиския.
Марко има превърли душмани,
може некой на друм да го сретне,
може Марко на друм да погуби,
като нема сабля димиския."
Кришом му е сабля па турила.
Марко стегна Шарко добра коня.
Пръвните са петли пропеяли,
Марко яхна Шарко добра коня,
та си пойде по равни друмове.
Като мина през полье широко
и премина през гора зелена,
ка настана край Софийско полье,
глас се дочу открай бели Дунав,
дето били робье заробени -
заробил ги Емза бег Арапин.
Като рита Шарко добра коня:
- Рипай, коню, доколко си можеш,
да престигнем Църна Арапина!
Ка стигнаа Църна Арапина
и със него двоица арапе;
до три града били заробили,
щото стари, под сабля турали,
а мънънки деца изгубили,
млада челяд у синджир турали,
та караа три синджира робье -
един синджир се млади невести,
други синджир се млади момчета,
треки синджир се млади девойки.
Ка караа, и робье плачеа,
се са робье боси и разпаси
и до три дни вода не са пили,
и по два дни леб не са ручали.
Претече ги Марко Кралевичи.
Нали нема сабля димиския,
отговаря Марко Кралевичи:
- Фала тебе, Емза бег Арапин,
я ми пущи три синджире робье!
Отговара Емза бег войвода:
- Назад, назад бре, свиньо дебела,
защо имам три алки повече,
та ги чувам, Марко, за тебека;
тебе напред пред робье че турим,
че ги водиш като вакъл овен!
На Марко се жалба нажалило,
та разигра коня нанапреде,
та излезна у гора зелена,
па си пита Шарко добра коня:
- Фала тебе, Шарко добра коня,
да фърляме с дървье и каменье,
може бити арапи убити,
нало чеме робье изтепати.
Отговара Шарко добра коня:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
я погледни у свилни дисаги,
че твое е либе па разумно,
да не ти е сабля па турило.
Ка погледна Марко у дисаги,
като виде сабля димиския,
и нему се сърце зарадува.
Ка я търгна Марко Кралевике,
та изтечи като бърза вода.
Ка се качи коню на рамена,
та се слете из гора зелена,
като махна сабля димиския,
троицата обеднъг паднали.
Тогай везе Марко Кралевике,
та пресече три ситни синджире,
та отпущи робье низ синджире.
Като били три църни арапи,
доде били робье изробили
и събрали до три азни пари.
Тогай везе Марко Кралевичи,
та две азни на робье подели,
па на робье тогай отказуе:
- Хайде, секи дома да с' йидете,
де минете през куи касаби,
купете си лебец и опинци
и за мене сички казувайте:
"Отъвна ни Марко Кралевичи!"
Казувайте да се приказуе.
Тогай търгна Марко Кралевичи
и си везе една азна пари,
та отиде у равна София,
у София, у "Света Мария",
тамън било църква опущило.
Излезнали софийски кметове,
наседали редом по столове.
Ка видоа Марко Кралевичи,
сите му се редом посмеяа:
- Ете иде Марко пияница,
сва ночи пие това църно вино,
нема кога у църква да дойде.
Ете сега църква опущихме,
и он тепърва у църква дооди.
А Марко им нищо не продума,
само им е дума продумало:
- Бог помага, софийски кметове!
Па улезна у "Света Мария",
та си окна стар егумен Славе:
- Фала тебе, стар егумен Славе,
ела тука да се изповедам,
че съм млогу греове направил!
Рано пойдох у църква да дойдем,
тамън беше зора зазорило.
Ка настана Софийското полье,
глас се дочу открай бели Дунав,
дето беа роби заробени,
заробил ги Емза бег Арапин;
до три града беа заробили,
щото стари, под сабля турали
и мънънки деца изгубили,
млада челяд у синджир турали,
та караа три синджира робье -
един синджир се млади невести,
други синджир се млади девойки,
треки синджир се млади момчета,
караа ги, а робье плачеа,
че до три дни вода не са пили
и по два дни леб не са ручали,
ем се беа боси и разпаси.
Та съм търчал, робье та отъвнах,
та погубих три църни арапе,
та отъвнах робье от арапе;
и караа до три азни пари,
та две азни на робье поделих,
една азна тука че оставим.
Та това съм я работа свършил,
та не може у църква да стигнем.
Отговара стар егумен Славе:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
колкото си грех досега имал,
се греове Господ че ти прости!
И напред добро си направил,
до три манастире си саградил,
че като си тизе това свършил.
Текардън са църква започели,
та държала три саати време.
И като са църква опущили,
щото беа софийски кметове,
сичките са наред настаяли,
сичките се Марку поклонили,
се на Марко ръка цаливали
и на Марко дума продумали:
- Честит, Марко, с твоето юнашство,
каде одиш, се работа вършиш!
И сега си у църква па дошел,
и сега си па работа свършил,
погубил си три църни арапе.
Отъвнал си три синджира робье.

 


Връбница, Софийско (СбНУ 43, с. 9).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.