32. МАРКО ПОГУБВА ТРОИЦА АРАПИ И ОТПУЩА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Том І: Юнашки песни

Пойде Марко църкви на преческе;
он пооди, любне му нарача:
- Таком Бога, Марко, първно любне!
Да си земеш сабля над сглабове,
кога одиш по равни друмове,
кога слезнеш у тесни клисури;
по клисури сакояко бива.
Та си ойде Марко вреден юнак,
забовари сабля над сглабове.
Търчкум търчи Марковото любне,
сабля му е у скут запретнало,
търчкум търчи и си виком вика:
- Я стой, постой, Марко, първно любне,
да ти дадем сабля над сглабове -
по клисури сакояко бива!
Не дочу я Марко вреден юнак,
нели дочу Шарца добра коня,
па Маркути потио говори:
- Леле, Марко, да мой чорбаджио!
Нещо ми се гласи зачуюе,
се прилича на твоето любне,
твое любне, моя чорбаджикя.
Застанал е Марко вреден юнак,
пристигнало Марковото любне,
та му даде сабля над сглабове.
Та си ойде Марко вреден юнак,
та си ойде низ тесни клисури,
насреща му гора повехнала,
повехнала гора, изсъхнала.
Он на гора потио говори:
- Таком Бога, горо повехнала,
що си толко рано повехнала,
повехнала, рано изсъхнала?
Дали те е слана попарила,
или те е секира посекла,
или те е вдовица минала,
та превела девет сирачета,
кое голо, кое гологлаво,
кое босо, кое разпасано,
кое гладно, кое вода жедно?
А гора му потио говори:
- Таком Бога, непознат юначе!
Нито ме е слана попарила,
нито ме е секира посекла,
нито ме е вдовица минала,
та провела девет сирачета,
кое голо, кое гологлаво,
кое босо, кое разпасано,
кое гладно, кое вода жедно;
нел ме минаа три църна арапа,
преведоа три синджира робье -
един синджир под веньок невести,
други синджир под пърстен девойки,
треки синджир под мустак момчета;
сос нодзе ми корен погазиа,
сос главье ми вършье потрошиа!
А Марко си у потио говори:
- Близу ли са, горо, далеку ли са?
А гора му потио говори:
- Ни са близу, Марко, ни са далек,
засега са низ река Ситница,
пришли са на чешма Дренница; -
вода пият три църна арапа,
а на робье вода не давая;
робье пища като люти змии!
Като рече гора повехнала,
дупна коня Марко вреден юнак,
та си слезна низ река Ситница,
та си ойде на чешма Дренница,
там затече три църна арапа,
де си пия студена водица,
а на робье вода не давая;
робье пища като люти змии.
Пристигна ги Марко вреден юнак,
пристигна ги Марко, измина ги.
Провикна се низ синджир девойкя:
- Леле, Марко, леле, добър юнак!
И ти ли ме, Марко, изминуеш?
Собуй чижма, та ми вода додай -
вече ми се уста зафанали,
вече ми е гърло загранало!
Марко си у потио говори:
- Таком Бога, гиздава девойкьо!
Казуй, мори, от коя си рода,
от коя си пуста покраина?
Провикна се низ синджир девойкя:
- Леле, Марко, леле, мили брайно!
Мож ли зная, Марко, паметуваш,
кога ми се турско царство отме,
турско отме, бугарско настана?
Си юнаци на война ойдоа,
и тизе си млад войник отиде,
кога дойде, Марко, отоздоле,
та донесе седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем,
моя макя екимджикя беше,
та ти, Марко, рани лекуеше;
моя сестра бели кърпи пере
и я малена водица ти дава!
Проговори Марко вреден юнак:
- Ти ли ми си, сестро Кателено?
- Да я съм ти, Марко вреден юнак!
Арапу се върло не досвиде,
па Маркути потио говори:
- Върви, върви, луда будалио,
върви, върви, много не сборевай,
и за тебе празна алка има!
Разлюти се Марко вреден юнак,
та извади сабля над сглабове,
развърте се налево, надесно,
та погуби три църна арапа,
та отпущи три синджира робье!
Па на робье потио говори:
- Таком Бога, три синджира робье!
Айде сега, кой сте, отдека сте,
отдека сте, дома да с' идете;
а тизека, сестро Кателено,
да си идеш на мои дворове!
Послушали го три синджира робье,
ойдоа си дома на дворове.
Слушала го сестра Кателена,
та е ошла на негови двори.
Он си ойде църкви на прическе.
Кога ойде тие честни църкви,
коня шета, у църкви не влаза.
Согледа го стара егумена,
па Маркути потио говори:
- Таком Бога, непознат юначе!
Поби копие, та си коня вежи,
та си влезни тие честни църкви!
А Марко му потио говори:
- Таком Бога, стара егумено!
Погубил съм три църна арапа,
отпущил съм три синджира робье;
дали съм си у греове влезнал,
или съм си много аир сдобил?
Проговори стара егумена:
- Таком Бога, непознат юначе!
Поби копйе, та си коня вежи,
та си влезни тие честни църкви;
това не си у греове влезнал,
това си си много аир сдобил!
Послуша го Марко вреден юнак,
поби копйе, та си коня веза,
та си влезна тие честни църкви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.