Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

23. СУЛТАН СЕЛИМ, АРАПИН И МАРКО

Том І: Юнашки песни

Личба личи царо Султан Селим -
вече турци вино да не пия.
бугаре цървено да не носа
и на добри конье да не язда.
Се са турци от вино маанали,
бугарете цървено не носа,
добри конье не смея да язда.
Щото беше Марко Кралевичи,
он направи зелена долама
и оружи коня турска руба,
и накара турци яничаре
да му пия вино през рамазан.
Дум' по дум' се чуло чак до царо.
Царо прати троица телале,
личба лича по Латина града
по турците и по арапете,
кой че може юнак да се найме
да си фане Марко Кралевичи -
накарал йе турци яничаре,
та са пили вино през рамазан.
Нема никой юнак да се найме
у турците юнак да го фане -
нъ се нае проклет Арапина,
щу му барли на гардите бия,
трепките му на рамена стоя.
Та отиде царю на дивану,
цалива му ръка и колена
и на царю тогай отказуйе:
- Ей фала ти, царе Султан Селим,
я че фанем Марко Кралевичи,
ама сакам бакшиш да ми дадеш.
Отговара царо Султан Селим:
- Фала тебе, арапски юначе,
ако можеш Марко да ми фанеш,
я ти давам до три азни пари,
ем не давам какви да би пари,
нъ ти давам се жълти жълтици;
ако можеш па Марко да фанеш,
па че земеш и Прилепа града
и че яздиш Марковата коня,
ем че либиш Марковото либе.
Арапин се лепо зарадува.
Ка уяна коня Карамана,
та отиде у Прилепа града -
не намери Марко Кралевичи.
Казали го у Будина града,
вино пие по ладни меани.
Ка отиде Църна Арапина,
редом пита по Будина града,
да опита Марко Кралевичи.
Ред йе дошло и Марко попита:
- Бре тако ти Бога, ефендийо,
като седиш по ладни меани,
дали знаеш Марко Кралевичи,
дал' го знаеш, дали го познаваш.
А Марко го туку изпитува:
- Ей фала ти, Църна Арапине,
я го знаем, арно го познавам
и сега го баш дека йе па знам,
ама сакам право да ми кажеш,
защо че ти Марко Кралевичи?
Арапин му тогай отказуйе:
- Бре тако ти Бога, ефендийо,
нали питаш, право че ти кажем,
със царо сме облог учинили,
царо дава до три азни пари,
ем не дава какви да би пари,
нъло дава се жълти жълтици,
който може Марко да си фане -
накарал йе турци яничаре,
та са пили вино през рамазан.
Нема никой юнак да се найме,
я се наех, я чем да го фанем,
а го фанем, а му глава земем,
та че земем до три азни пари,
ем че земем се жълти жълтици
и че земем и Прилепа града,
и че яздим Марковата коня,
и че либим Марковото либе.
Марко се йе върло разсърдило,
рипна Марко на нодзе, та стана
и си везе сабля димиския,
на Арапин туку обисъди:
- Бог те убил, Църна Арапине,
те съм Марко, що че да ми чиниш,
те язе съм Марко Кралевичи.
Търгна Марко сабля на маскара,
отсече му глава на истина,
па я тури у торба зобница,
закачи я коню под гривата,
па се качи коню на рамена,
право кара код цар Султан Селим.
Ка го виде царо Султан Селим,
защо носи глава от Арапин,
разтресе го треска тройогодска,
отдалеко ока на Маркоте:
- Добре дошел, Марко Кралевичи,
немой, Марко, мене да се сърдиш,
я не пратих Църна Арапина,
не го пратих тебе да погуби,
но го пращам ти да го погубиш.
Млогу ми йе зиян починило,
та го пратих ти да го погубиш,
тебе нема който да те съди.
Какво, сакаш Марко, сам да правиш,
само немой мене да погубиш.
На ти Марко, стотина дукати,
та оди у ладна меана,
пийни вино със дружина.
А Марко му тогай отказува:
- Я ти нечем стотина дукати,
нъ ти сакам до три азни пари,
какво си ги, царо, сам обрекъл
да ги земе Църна Арапина,
ако може мене да погуби;
он не може мене да погуби,
а я погубих Църна Арапина,
я че земем до три азни пари.
Цар се чуди какво да му дума
Че като йе дума издумало,
обрекъл йе до три азни пари,
не везе ги Църна Арапина,
че ги земе Марко кралевичи;
та му даде до три азни пари,
и тий били се жълти жълтици.
Тогай Марко на царо думаше:
- Фала тебе, царе Султан Селим,
вече тизе облог да не правиш,
да не пращаш църни арапини,
да ги пращаш мене да погуба;
нъ се губиш тизе сам си със них.
Те ти зимам до три азни пари,
ако сакаш, утре па допрати,
я съм готов -на среща излазим,
главите чем тука да доносим,
сека глава по три азни пари.
та си яхна Шарко добра коня
и закара до три азни пари.

 


Връбница, Софийско (СбНУ 3, с. 106).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.