Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

20. КРАЛЕВИКИ МАРКО УБИВА МУСА КЕСЕДЖИЯ

Том І: Юнашки песни

Фала Богу за чудо гулемо!
Бре къде ке чудо да гледаме?
Край Вардара на Демиркапиа
сус унойгу Кралевики Марко.
Царе рани ду два измикяра;
кои ми су ду два измикяра?
Еден ми е Кралевики Марко,
втори ми е Муса Кеседжиа.
Марко рани се леба симида
и го пои вино и ракия;
Муса рани се леба мисира
и го рани сус руди агнета.
На Муса си атър останало,
та си е далеко забегнало,
забегнало край река Вардара,
край Вардара на Демиркапиа.
Седи тамо Муса Кеседжиа,
седи тамо, караул си чува.
Седе Муса три години време,
та не дава пиле да префръкне,
камо ли ти човек да премине?
Заптисал е дванаесе друмища,
сус друмища и дванаесе скели,
нема утдека на царе да пратаа,
да му пратаа мириа да му иде.
Па се чуди цар Султан Мурата
що да праи с Муса Кеседжиа,
да отпусне дванаесе друмища,
сус друмища и дванаесе скели.
Досети се цар Султан Мурата,
книга пиша и книга отпрати,
отпрати я на Прилепа града,
на Прилепа, вув лепа Вароша,
ду унойгу Кралевики Марко.
И вув книга си е написало:
"Много здраве, Кралевики Марко,
ето тебе книга ти допращам,
какво мож куд мене да дойдеш."
Книга дойде на Прилепа града,
на Прилепа, вув лепа Вароша,
на унойгу Кралевики Марко.
Книга чати, на майкя си дума:
- Ой ле, мале, ой ле, стара мале!
Книга дойде ут Стамбола града,
ут унойгу цар Султан Мурата -
ка да мога куд него да ида.
Кажи, мале, какво ле да праа,
дали д'ида, ели да не ида?
А макя му вели, утгувори:
- Иди, сино, оти да не идеш,
царцка дума надзад се не враща.
Марко си е макя послушало,
та си стана, коне си оседла,
оседла го Марко, обружа го,
приведе го на бинек ташиа,
та си Марко коне возседнало,
та го бутна пу равни друмове,
та отиде на града Стамбола,
на Стамбола у царцки конаци.
Слезе Марко ут коне на земя,
пусна коне сами да се шета,
а Марко се качи на диване,
на диване више на сарае,
на сарае куд цар Султан Мурат,
та се Марко на царе поклони,
поклони се и си му продума:
- Ой ле, тизи, цар Султан Мурате!
Дал ме викаш далек да ме пратиш,
ели ме викаш да си ме погубиш?
А царе му вели, утгувори:
- Ой ле, Марко, моа верна слуго!
Не те викам, Марко, да те губе,
тук' те викам, Марко, да те прате,
да те прате край река Вардара,
край Вардара на Демиркапиа,
куд унойгу Муса Кеседжиа.
Ке те прате с него да се биеш,
да се биеш, дано го убиеш,
ке ке си е Муса заптисало,
заптисало дванаесе друмища,
сус друмища и дванаесе скели,
та не дава пиле да префръкне,
камо ли ти човек да премине.
Нема утдека мириа да ми дойде.
А Марко му вели, утгувори:
- Ой ле тизи, цар Султан Мурате!
Страувам се с Муса да се биа,
ке ке е дваж по юнак ут мене -
Муса има ду три люти сръца,
та ке си ме, бре, Муса погуби.
А царе му вели, утгувори:
- Чуеш ли ме, Кралевики Марко,
царцка дума надзад се не враща.
Нема Марко какво да си праи,
слези долу, та си коне яана,
та отиде край река Вардара,
край Вардара на Демиркапиа.
Догледа го Муса Кеседжиа,
догледа го и си го познало,
виком си се Муса провикнало:
- Надзад, надзад, Кралевики Марко!
Ете веке три години време,
ка си седе на Демиркапиа,
на капиа караул да чувам,
та не давам пиле да префръкне,
камо ли ти човек да замине -
и ти, Марко, нема да заминеш.
А Марко му вели, утгувори:
- Бог те убил, Муса Кеседжио!
Запитсал си дванаесе друмища,
сус друмища и дванаесе скели,
та на царе мириа не дуожда,
та ме царе ду тебе допрати,
ние с тебе двата да се бием.
Утгувори Муса Кеседжиа:
- Бива, Марко, оти да не бива.
Та си двата ут коне слезоа,
та се двата сус раце фанаа;
ка се фанаа, та се пригърнаа,
юначка се борба побориа,
бориа се три дни и три нощи;
чаир беше, угар направиа,
закупаа се в земя ду колена.
Фного се е Марко заморило,
заморило, душа затаяла.
На Муса се сръце уморило,
уморило, второ подкачило,
а трекьото ич абер немало.
Виде Марко, ке млад ке погине,
викна Марко, що му гласи дръжа:
- Посестримо, Вело самовило!
Дека да си, куд мене да дойдеш,
да си дойдеш, мене да помогнеш,
ке ке, сестро, младо да погина,
ке погина ут Муса Кеседжиа, -
Ка го дочу Вела самовила,
ка го дочу ут връх, ут планина,
ут планина, ут виши връшища,
та на сестра Гюргя си говори:
- Ой ле, сестро, моа мила сестро,
наше пубратим е нейде фанат,
та си вика и за назе плаче,
да идеме да му помогнеме;
туга Марко назе ке познае,
ке ке му сме сестри посестрими.
Та станаа ду две самовили,
самовили, ду две посестрими,
та слезоа ут връх, ут планина,
ут планина, ут виши връшища,
та фанаа ду два сура елена,
та янаа ду два сура елена,
та минаа през гора зелена;
дека минаа, сукак направиа,
сичка гора си са поломили,
поломили, гора потрошили.
Отидоа край река Вардара,
край Вардара, на Демиркапиа,
там найдоа пубратимо Марко
да се бори с Муса Кеседжиа,
ут борене сръце се уморило,
уморило, душа затаила,
още малко Марко ке погине.
Продума си Вела самовила:
- Леле, леле, пубратиме Марко!
Ага ядеш, ага вино пиеш,
туга назе ти не покануваш;
сега оти ти е дутегнало,
дутегнало борба да се бориш,
да се бориш с Муса Кеседжиа,
та си викаш и назе си трасиш,
да дойдеме да ти помогнеме,
ние Марко това ке повниме!
Я бръкни си у десни тозлука,
та извади ножченце иманче,
та си бодни Муса в клето сръце,
туга Муса на земя ке падне.
Бръкна Марко у десни тозлука,
та извади ножченце иманче,
та си бодна Муса в клето сръце,
та убоде Муса Кеседжиа,
та си Муса на земя паднало.
Па продума Вела самовила:
- Леле, леле, пубратиме Марко,
разпори си Муса Кеседжиа,
да видиме какво сръце има.
Туга Марко Муса си разпрало,
що да видаа за чудо гулемо!
Муса има ду три люти сръца -
пръво сръце се е уморило,
второ се е току подкачило,
а трекьото ич абер немало.
Загина си Муса Кеседжиа,
загина си край река Вардара,
край Вардара, на Демиркапиа.
Туга си се друмове пуснаха,
сус друмове скели отвориа,
та по море гимии провървели,
на царе се мириа запраща.
А що беа ду две самовили,
отидоа си пу гора зелена,
отидоа си пу виши връшища.
А що беше цар Султан Мурата,
ка си виде ке мириа му дойде,
досети се цар Султан Мурата,
ке ке си е Муса погинало.
Продума си цар Султан Мурата:
- Еден юнак от верата имах,
и той умре от тоа бугарина,
бугарина Кралевики Марко.
Прувикна се цар Султан Мурата:
- Ой ле вие, мои изметчии,
ага дойде Кралевики Марко,
ага дойде ут Демиркапиа,
фанете го, па го уткарайте,
карайте го вув града Едрене,
вув Едрене, вув тевна зандана,
дето има хала затворена,
дано хала Марко да изеде.
Повърна се Кралевики Марко,
повърна се ут Демир капия,
фанаа го царцки изметчии,
та го уткараа вув града Едрене,
та го туриа вув тевна зандана,
дето има хала затворена,
дано хала Марко да изеде.
Ка си Марко в зандан затвориа,
затвориа Марко, забориа,
а Марко е хала погубило,
погубило, зандан очистило.

 


Разложко (ПСп, г. VIII, кн. 37-38, с. 243).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.