Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

19. СУЛТАН СЕЛИМ, АРАПИН И МАРКО КРАЛЕВИЧИ

Том І: Юнашки песни

Арап гради кули покрай море,
загради ги, та па и шари ги.
Па се сети, Бог да го убийе,
та си само дума продумало:
"Що какво съм кули изшарило,
оти немам една стара майкя,
да ми седи у шарени кули?
Оти немам една мила сестра,
да ми мете из шарени кули?
Оти немам едно пръвно либе,
да ми шета по шарени кули?"
Па се сети, Бог да го убийе,
защо има царо Султан Селим,
защо има една мила черка,
една черка Айкуна девойкя.
Прати писмо Църна Арапина:
"Млогу здраве, царе Султан Селим!
Да ми дадеш Айкуна девойкя,
да я дадеш либе да ми бъде,
ако ли я, царо, па не даваш,
да излазиш със мене на среща,
аз сакам с тебе бой да се бием."
Отговара царо Султан Селим,
повраща му писмо наназаде:
"Очем, очем, Църна Арапине,
очем, очем, та оти да не чем,
ала сакам мухлет да ми дадеш,
да ме чекаш три недели време,
че е млада Айкуна девойкя,
още не е дари натъкмила,
да приготви той тънки дарове -
тогай дойди с китени сватове."
Арапин му тогай отговара:
"Че те чекам три месеци време,
доде сбереш китени сватове
и тизека дари да натъкмиш."
Тогай стана царо Султан Селим,
та изписа ситни бели книги,
разпрати ги по сите крайнини,
по турците и по бугарете,
ега има юнак да намери,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойкя -
що сам сака, дар че да го дари.
Нема никой юнак да се найме,
нил у турци, нил па у бугаре.
На царица насън се приснило,
защо има у Прилепа града,
тамо има юнак спроти него,
ем деле е по юнак от него,
на име е Марко Кралевичи.
Та па стана, на царо казува:
- Фала тебе, царо Султан Селим,
те имало у твоя държава,
те имало юнак спроти него,
той е юнак у Прилепа града,
на име е Марко Кралевичи.
Веднъг пише царо Султан Селим,
веднъг пише едно бело писмо
и попраща два бързи телале:
- Скоро-бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойкя -
що сам сака, дар че да го дарим.
Отишли са два бързи телале,
на Марко са писмото додали.
Писмо чети Марко Кралевичи,
ем го чети, на телале дума:
- Млогу здраве цару да носите,
я не смеем код Арапин д'йидем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали се два бързи телале,
на царо са това казували.
Веднъг пише царица па писмо
и попраща два бързи телале:
- Скоро-бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойкя,
че го дарим той златна синия,
обнизана с безцани каменье,
кога руча, они да му света.
Отишли са два бързи телале,
додадоа Марку бело писмо.
Марко чети това бело писмо,
ем го чети, на телале дума:
- Фала вие, два бързи телале,
млогу здраве царици носете,
я не смеем код Арапин д'йидем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали се два бързи телале,
на царица това казували.
Веднъг пише Айкуна девойкя,
веднъг пише она бело писмо
и па праща два бързи телале:
- Скоро-бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да отъвне мене от Арапин,
че го дарим от злато кошуля,
самоткана, самозлатоляна;
че го дарим три тавлии конье.
Ако му е малка па тай дарба,
сама язе либе че му бъдем.
Отишли са два бързи телале,
додадоа Марку бело писмо.
Ка го чети Марко Кралевичи,
ем го чети, на телале дума:
- Фала вие, два бързи телале,
млогу здраве Айкуни девойки,
я не смеем код Арапин д'йидем,
да ми сваля глава от рамена.
И они се назад повърнали,
на Айкуна това казували:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
Марко не че тука да ви дойде.
Таман това дума издумуват,
и пристига друго бело писмо,
изпраща го Църна Арапина:
"Да се стега царо Султан Селим,
довечера сватове че стигна,
че доведем три иляд' арапе."
Като това писмо прочетоа,
веднъг стана Айкуна девойкя,
та излезна из Стамбола града,
та ходеше край синьо йезере,
та гледаше у вода да рипа
и кълнеше Марко Кралевичи:
"Проклет да е Марко Кралевичи,
три пъти му писмо запращахме,
незнано иманье обричахме,
па не щеа код назе да дойде,
да отъвне мене от Арапин,
нъло сега у вода че рипам,
да се давим млада и зелена."
Тамън она това издумала,
и пристига Марко Кралевичи,
слезна от кон вода да го пои.
На Айкуна тогай отказува:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
те язе съм Марко Кралевичи,
на си иди на вашите двори,
язе че йидем на ладни меани
и тамока вечера пратете,
само вино да не омалете.
И сретнете Църна Арапина,
само лепо да го посретнете,
немой нещо да го разсърдите,
та че после пакост да направи;
Я че чекам край Стамбола града,
кога утре тебе да поведа,
я тогай на среща че излезнем,
да отъвнем тебе от Арапин.
Марко ойде на ладни меани
и она се назад повърнала,
на баща си това казувала -
че престигна Марко Кралевичи,
че отиде на ладна меана,
та заръчи вечера да пратим
и заръчи арапе да сретнеш,
че он не че тука да дооди,
да кървави наши равни двори,
нъло утре край Стамбола че е,
ка поведе мене Църн Арапин.
И он тогай среща че излезне,
че отъвне мене от Арапин.
Това му е дума преказала,
друго писмо от Арап пристигна:
"Се чаршии да се затварая,
защо водим три иляд' арапе,
се са силни, се отбир юнаци,
немой нещо пакост да направа."
Чаршии се тайном затварая,
па излази Марко низ чаршии,
та сичките редом изпитуе:
- Що си толкоз рано затварате?
А они си Марку казувая,
че че дойда три иляд' арапе,
та че вода Айкуна девойкя,
що е Куна царевата черка.
И Марко се наназад повърна.
Излезнал е Новак меанджия,
па на Марко дума продумува:
- Фала тебе, незнано друмниче,
хаде стига оди по чаршия,
нъло ела порти да затворим,
че престигат три иляд' арапе.
А Марко му тогай отказуе:
- Де съм вързал моя добра коня,
тамо порти не че да затвараш,
я че стоим сеир да починим;
ако нещо золум ти направа,
я три ката че ти го заплатим.
Бог да бие Църна Арапина,
ка улезна у Стамбола града
и си води три иляд' арапе,
и си язди тънка Бедевина,
играе го напред пред арапе.
Като виде меана отворена,
ка разигра тънка Бедевина,
та погуби Новак меанджия,
защо не е портите затворил.
Шарко коня на гърди го запре,
със копито негов кон удари
и он се е назад повърнало.
Не сети се Църна Арапина,
че защо е Марковата коня.
Ка ойдоа цару у дворове,
пресретна ги царо Султан Селим.
Налели са три иляд арапе,
царо ги е лепо почитало.
И на Марко вечера запрати.
Като било утре отзарана,
досеща се Църна Арапина,
че он виде Шарка добра коня,
че това е Марковата коня.
- Да не бъде и Марко тадева,
после може ядове да видим.
На по-рано конье постегайте,
та по-рано мома да изведем,
пред зори че мома да изведем,
да излезнем низ Стамбола града.
Като било утре отзарана,
рано рана три иляд' арапе,
сичките си конье постегнаа,
а царо им кочии стегаше.
Изведе им Айкуна девойкя,
качила се у сремски кочии,
у осъм са чеиз товарили,
у девета Айкуна девойкя.
И тръгнаа през Стамбола града.
Най-напред е Църна Арапина,
на по него до девет кочии,
по них идат три иляд' арапе.
Почека ги Марко Кралевичи,
дур излели низ Стамбола града.
Па си яана Шарка добра коня,
пристигна ги край Стамбола града,
видоа го три иляд' арапе,
видоа го какво силно кара.
Се арапе под сабля минаа,
на Арапин хабер занесоа:
"Ей фала ти, Църна Арапине,
и ти ли си юнак над юнаци,
та си повел царевата черка,
царевата Айкуна девойкя?
Ка ни стигна една юначина,
кожух носи като темен облак,
сабля носи като ясно сълнце."
Досети се Църна Арапина,
че е това Марко Кралевичи,
по-скоро се назади повраща,
отдалеко на Маркоте ока:
- Ей, юначе, беда да те найде,
те още си младо и зелено,
кога си се свет насветувало?
Девет пъти чем да те прерипнем,
па чем после, Марко, да те губим.
А Марко му тогай отказуе:
- Не ти давам код мене да прийдеш,
а то не ли мене да прерипнеш.
Като това Марко продумало,
заигра се Църна Арапина
и заигра тънка Бедевина
да прерипне Марко Кралевичи.
Шарко коня на гърди го запре.
Тогай виде Църна Арапина,
че е Марко по юнак от него,
та побегна Църна Арапина.
Ка го погна Марко Кралевичи,
Шарко коня на Маркоте дума:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
защо носиш тежка топузина,
ка не можеш Арапин да стигнеш?
Тогай дигна Марко Кралевичи,
като дигна тежка топузина,
та удари Църна Арапина
и Арапин от конъо паднало.
Търгна Марко сабля димиския,
та отсече на Арапин глава,
та отъвна Айкуна девойкя,
повърна я Марко наназаде
и си кара до девет кочии,
и си носи от Арапин глава,
и играе Шарко пред кочии.
Се низ Стамбол насреща излели,
на Марко са лепо зафалили,
че погубил Църна Арапина
и отъвнал Айкуна девойкя.
Ка отиде у царските двори,
царо му се лепо зярадува,
че отъвнал нему мила черка,
отъвна я от църни арапе.
Три недели зиавег правили,
се поили Марко, гощавали.
И що са му дари наобрекли,
и от више дари го дарили -
дарила го царица господжа,
дарила го той златна синия,
обнизана с безцани каменье;
дарила го Айкуна девойкя,
дарила го от злато кошуля,
самоткана, самозлатоляна;
дарил го е царо Султан Селим,
дарил го е до три азни пари.
И тогай са Марко изпратили,
та си ойде у Прилепа града.

 


Връбница, Софийско (СбНУ 3, с. 100).

В сборника са дадени пояснения на думите: ем деле - неделева; ладни меани - хан куршумлия. Сигурно така са казвани при повторно изпяване (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.