Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

15. МИЛОШ ЮНАК И ДЕТЕ ГОЛОМЕШЕ

Том І: Юнашки песни

Ранил Милош тая добра коня,
ранил го заман до три години,
рана го ранил ситна детелина,
зоб го зобил златена пченица,
вода го поил вино тригодишно
Дойде време кон да се обяа,
па го яана Милош добар юнак,
та препущи воз тесни сокаци,
та с нозете калдармьето троши,
та с глава си керемиди бори,
с душа дихне, дзиди соровува.
Дружина му велат и говорат:
- Е Милоше, е добар юначе!
Алал да йе, що си го сено ранил,
алал да йе, що си го зоб зобил,
алал да йе, що си го вино поил,
що си коня коня, бре, изчувал!
Повърни се, Милош, нанадзаде,
та подкови тая врана коня,
сребро плочи, позлатени клинци,
та си прати твоя стара макя,
та я прати, Милош, на углава,
да си оди по сичката земя,
да ти тера лика и прилика,
дури не найде лика и прилика,
тогай тебе, Милош, да углави!
Ка си дочу Милош добар юнак,
повърна се Милош добар юнак,
подковал йе тая врана коня,
поседлал йе тая врана коня,
на макя му вели и говори:
- Ой ле мале, ой ле мила мале!
На ти, мале, тая добра коня,
та си иди, мале, на углава,
та си иди по сичката земя,
да ми тераш лика и прилика,
да ми найдеш на мене прилика,
тогай мене, мале, да углавиш!
Ка си дочу неговата макя,
па си зема тая врана коня,
та си ойде макя на углава,
та си оди по сичката земя,
па не може лика да му найде,
дури не ойде от онай страна,
от онай страна в Будима града,
тамо найде лика и прилика.
Ама има върли запорника,
запорник йе Църна Арапина.
Углави го неговата макя,
изпращая я момини братя,
изпращая и наричая й:
- Що ми чини Милош нашго зета,
с'а неделя, до друга неделя
ке чиниме тая тежка сватба,
нека кани китени сватове,
се що може на кон да си яа,
се що може джилит да си игра,
да девери най-верно деверче.
Па си стана Милошова макя,
та си ойде на нейните двори -
девет дена през гора одила,
осъм дена през поле одила,
не йе нашла никаде водица,
сал'те нашла еден дебок излак,
у излако змия небесница,
никой смейе вода да налие,
ке го потъне тая люта змия.
На Милоша вели и говори:
- Е Милоше, е вреден юначе!
И по-грозна, сино, да си беше,
ама близо, сино, да ти беше!
Та найдох ти лика и прилика,
ама има върли запорника,
запорник йе Църна Арапина;
нарачая твои девет шурье -
да си каниш китени сватове,
се що може коня да си яа,
се що може джилит да си игра;
да девериш най-верно деверче,
да туриш яко итри кумове;
с'а неделя, до друга неделя
да си водиш китени сватове,
да доведеш младата невеста,
да товариш девет конье вино,
десети товар люта ракия;
девет дена през гора ке одиш,
осъм дена през поле широко,
нийде нема вода да си наеш,
сал'те има еден дебок излак,
колко дебок, толкова йе страшен,
в него има змия небесница,
никой смейе вода да налие!
Ка си дочу Милош добар юнак,
наканил йе китени сватове,
от три града китени сватове -
се що може коня да си яа,
се що може джилит да си игра.
Кум йе турил Стефан добар юнак,
старек турил младо Димитриче,
девер му се никой не наима,
па си оди Милош добар юнак,
па си оди по сичката земя,
уилен, угрижен, Милош добар юнак,
насреща му Дете Голомеше,
на Милоша вели, ем говори:
- Е Милоше, е вреден юначе!
Та що си си уилен, угрижен?
Я Милош му вели и говори:
- Е тизека, Дете Голомеше!
Язе сам си далеко углавен,
наканил сам китени сватове
и сам канил по-добри кумове,
девер ми се никой не наима,
оти има върли запорника,
запорник йе Църна Арапина!
Проговори Дете Голомеше:
- Е Милоше, е вреден юначе!
Повърни се, Милош, нанадзаде,
та ми додай твоя добра коня
и ми додай твое свилно рухо,
и ми додай твоето оружйе,
язе к'ида китено дезерче.
Ка си дочу Милош, ка си разбра,
повърна се Милош нанадзаде,
та му даде неговата коня
и му даде негово свилно рухо;
премени го Милош, нареди го
и му даде неговото оружйе,
па станая, та верно креная,
от варкости Милош добар юнак
заборил йе вино и ракия.
Девет дена през гера одия,
па спадная вов поле широко -
уста им се за вода залепи,
проговарат китени сватове:
- Е тизека, Милош добар юнак!
Да не знаеш неде, неде вода,
гърло, гърло ни се вцаленило?
Я Милош им вели и говори:
- Е виека, китени сватове!
Тука има еден дебок излак,
колко йе дебок, толкова йе страшен -
у него има змия небесница,
никой смее вода да налие!
Проговарат китени сватове:
- Айде да идем вода да излием!
Па ойдоя китени сватове,
прекарая алени кемере,
а ту велат, велат, ем говорат:
- Кой се жени, вода ке излие.
Па се върза Милош добар юнак,
па се върза Милош през поясо,
та се пущи в тове дебок излак,
погъна го змия небесница,
извикнал йе Милош добар юнак:
- Е виека, китени сватове!
Погъна ме змия до колена,
та не мога вода да излиа!
Ка дочуя китени сватове,
вързали са си тристата коня
и вързали Милошовия кон,
пропадная конье до колена,
па не можат Милош да извадат;
потъргнал йе Милошовия кон,
он пропадна до синото седло,
та измъкна Милош и змията.
Ка го виде Стефан добар юнак,
колко бе слободен, толку се уплаши,
та извади тая остра сабя,
да пресече змия небесница,
не пресече змия небесница,
но пресече аления кемер,
та пропадна Милош добар юнак,
погъна го змия небесница,
змия небесница до поясо,
а то вика Милош колко може:
- Е виека, китени сватове!
Върнете се вие нанадзаде,
язе тука душа ке си предам,
мен йе било тука написано,
вов излако кости да разнижа,
побите копие, вързете кон!
Ка дочуя китени сватове,
побия копие, вързая кон;
останало китено деверче,
дури него душа да изскокне.
да му земе негов добра коня,
а сватове надзад се върная.
Конье вискя за коньето,
юнак плаче за дружина,
два се гласа сгласувая,
дури се Богум пребива.
Дочула ги Юда самовила
през три планини надалеко -
девет ора самовили играя,
на десетото она изводеше,
а ту вели, вели и говори;
- Мили мои, мили мои дружки!
Запрете малко да послушаме,
нещо ми се гласи заслушая,
това йе от моего побратим,
от моего побратим Милоша,
он си се йе надалек углавил,
по пат оди, нийде вода нема,
сал'те има еден дебок излак,
та са го сватове измамили,
та го йе змия погънала!
Ка си дочу Юда самовила,
та си спадна доле в равно поле,
в равно поле код тове дебок излак,
в излак плаче нейния побратим.
Проговори Юда самовила:
- Е тизека, змия небеснице!
Опущи ми моя мил побратим!
Я змия й вели и говори:
- Е тизека, Юдо самовило!
Не ти пущам твоя мил побратим,
откак бех си язе тука дошла,
не ми беше такова добро дошло!
Разлюти се Юда самовила,
та се на Бога, на Бога помоли:
- Дай ми, Боже, сите ветрища,
да дуат и язе да си играм!
Даде Господ сите ветрища,
разигра се Юда самовила,
изскокна водата от излака,
водата от излака и змията,
извадила Милош добар юнак.
Я Милош й вели и говори:
- Е тизека, Юдо самовило!
Змия ми е кости сосипала,
язе вече човек не мога да сам!
Проговори Юда самовила:
- Е Милоше, е мил побратиме!
Язе к' ида билье да набера,
та кю рани, рани да повърза,
бързо кят ти рани оздравети.
Па се върна китено деверче
да си стигне китени сватове,
да ги стигне, надзад да ги върне.
Она ойде билье да си бере,
оно се върна сватове да враща,
па йе стигнал китени сватове,
веднаж ги йе нанадзаде върнал:
- Върнете се, китени сватове!
Извадихме Милош добар юнак!
Върная се китени сватове,
напия се студена водица.
Довтасала Юда самовила,
билье набрала, та рани върза,
веднаж му са рани оздравели.
Па станая, та верно креная,
та ойдоя на момини двори,
сретная ги момините братя,
три дни пия, пия и ядоя,
проговори кумо и стареко:
- Е виека, момините братя!
Изведете младата невеста,
на кум рака, рака да цалива
и сите редом по търпезата!
Дойде време, вели, да си кренат.
Ка дочуя момините братя,
изведоя младата невеста
да цалива на кумоте рака,
на кумоте рака, на стареко,
и се редом по честна търпеза!
Па станая и верно креная,
поведоя младата невеста,
кога бея през гора зелена,
насреща им Църна Арапина.
Ка го видоя китени сватове,
побегная китени сватове
и с них йе млада младоженя.
Останало китено деверче
и при него младата невеста.
Проговори Църна Арапина:
- Е тизека, Дете Голомеше!
Постой малко тамо на белего,
да ти фърля сос острата сабя,
да ти сеча твоя руса глава!
Позапре се Дете Голомеше,
та му фърли Църна Арапина,
та му фърли сос острата сабя,
да му отсече русата глава.
Подаде тая десна зенгия,
та си ритна тая остра сабя,
та отфърче низ темно осое,
едно осое гора йе повалило.
Проговори Църна Арапина:
- Постой ми още веднаж, Детенце,
да ти фърля сос железен тупуз!
Я Детенце вели и говори:
- Е тизека, Църна Арапино!
Веднаж ме йе макя ми раждала,
веднаж ме йе кумо кръщавал,
та ти постой, язе ке ти фърля.
Позапре се Църна Арапина,
та си фърли китното деверче,
он йе фърлил сос железен тупуз,
три аршин у земи го накара,
погубил йе Църна Арапина.
Бодна тая добра врана коня,
поведе си младата невеста,
та си стигна китени сватове,
си сватове по веднаж удари,
а ту вели, вели и говори:
- Кога идете по млада невеста,
невестата да не оставате!
Кумо удари три боздугана,
стареко удари два боздугана,
а ту вели, вели и говори:
- Кога водите млада кумица,
насред пате не я оставайте.
Милош удари девет боздугана,
а ту вели, вели и говори:
- Кога се жениш, любе не остава й,
глава давай, любе си не давай,
не давай го на погайна вера!
Па ойдоя през гора зелена,
удария гласени тапанье,
запояа тия танки гласи,
провикна се Милош добар юнак,
дочула го Юда самовила,
та си ойде на пат да ги сретне,
та подигна танката прекровка,
а ту вели, вели и говори:
- Е тизека, Милош мил побратим!
Като кеше младо да загинеш,
баре си нашел лика-прилика!
Ка си дочу младата невеста,
отключила шарени сандъци,
извадила свилена кошуля,
та дарува Юда самовила,
а она й проводия даде
до три безцена камена.

 


Горноджумайско, дн. Благоевградско (ПСп, г. IX, кн. 43, с. 141).

В песента има някои ритмични нестройности, както и цели пасажи с осмосричен размер: "Конье вискя за коньето,/ юнак плаче за дружина,/ два се гласа сгласувая,/ дури се Богум пребива." Тоя откъс е вътрешно свързан и завършен и не подлежи на привеждане в нормален петостъпен размер (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.