Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

11. МАРКО И ДЕТЕ ДУКАТИНЧЕ

Том І: Юнашки песни

Седнал Марко вечер да вечеря,
вечер да вечеря със стара си майка,
със стара си майка, със пръвото либе,
че съгледа Марко дзвезда Вечерница,
че повдигна Марко черна стрела,
та юстрели дзвезда Вечерница,
па я връза със девет синджира,
та я фърли вов черна тевница.
Йотговаря Марко блъгарина:
- Ей та тебе, дзвездо Вечернице,
що та питам, право да ми кажеш,
право да ми кажеш, мене да не лажеш:
като грееш толкоз нависоко
и си гледаш толкоз нашироко,
че има ли, дзвездо, йот мен по-юначен?
Йотговаря дзвезда Вечерница:
- Ей та тебе, Марко блъгарине!
Нали питаш право да ти кажа,
право да ти кажа, тебе да не лажа:
че си има йот теб по-юначен,
йот теб по-юначен и дваж, и триж;
че знаеш ли, Марко блъгарине,
че знаеш ли Дете Дукатинче -
той йе йот теб по-юначен!
Йотговаря Марко блъгарина:
- Ей та тебе, дзвездо Вечернице!
Че знаеш ли де си седи Дете Дукатинче?
Йотговаря дзвезда Вечерница:
- Ей та тебе, Марко блъгарине!
Да си станеш утре по-рано,
та да тръгнеш със ясното слънце,
дето зайде ясното слънце,
то ще зайде зад синьо йезеро,
тамо има до триста робини,
заробил ги йе Дете Дукатинче,
бяло платно белат, на черно да стане,
пак черното на бяло да стане,
там ще питаш до триста робини
дека седи Дете Дукатинче.
Че йотпусна Марко блъгарина,
че йотпусна дзвезда Вечерница,
па си стегна коня Шаркулина,
та подрани на утрето по-рано,
та си тръгна със ясното слънце.
Слънце зайде зад синьо йезеро,
Марко йостана край синьо йезеро,
там си намери до триста робини,
що ги беше заробил Дете Дукатинче,
бяло платно белат на черно да стане,
пак черното на бяло да стане.
Йотговаря Марко блъгарина:
- Ей ви вазе, до триста робини!
Дека седи Дете Дукатинче?
Йотговарят до триста робини:
- Ей та тебе, незнайно юначе!
Я не питай за Дете Дукатинче,
щото видиш нас триста робини,
заробил ни йе Дете Дукатикче.
Йотговаря Марко блъгарина:
- Ей ви вазе, до триста робини!
Кажете ми дека седи Дете Дукатинче?
Йотговарят до триста робини:
- Ей та тебе, незнайно юначе!
Като земеш низ тесно клисуре,
ти ще идеш в града Дукатина,
там ще видиш високи дуваре,
дуваре му йот човяшки глави,
портите му демиркапия,
тамо седи Дете Дукатинче.
Марко тръгна през тесно клисуре,
та отиде в града Дукатина,
там намери високи дуваре,
високи дуваре йот човяшки глави,
портите му демиркапия.
Там потропа Марко на портите,
че излезе Дете Дукатинче,
та йотвори демирени порти
и съгледа Марко блъгарина.
Йотговаря Дете Дукатинче:
- Ей та тебе, незнайно юначе!
Що ми тропаш на порти демирни?
Йотговори Марко блъгарина:
- Ей та тебе, дете Дукатинче!
Азе сам Марко блъгарина,
Марко блъгарина йот Прилепа града,
аз сам дошал с теб да са бора,
та да видим кой йе по-юначен,
по-юначен йот нас двамината.
Йотговори Дете Дукатинче:
- Ей та тебе, Марко блъгарине!
Айде двама със теб да идеме,
да идеме край синьо йезеро,
там си има до триста робини,
там си има столовати камък,
де си бухат това бяло платно,
бяло платно на черно да стане,
а черното на бяло да стане;
със тоз камък да са йопитаме
кой йе йот нас по-юначен.
Че тръгнале двоица юнаци,
та йотишле край синьо йезеро,
там виделе столовати камък!
Йотговаря Дете Дукатинче:
- Ей та тебе, Марко блъгарине!
Я си фани столовати камък,
да та вида какво юначество имаш.
Че си фана Марко тоз столоват камък.
Па го фърли Марко, подфърли,
та си връвя два дни и две нощи.
Ядоса са Дете Дукатинче,
че си фана тоз столоват камък,
че го фърли вов синьото небо,
че си връвя цела ми неделя,
па си падна тоз столоват камък,
па си падна вов синьо йезеро,
раз люля се тоз синьо йезеро,
че изфърли далга нависоко,
та издави до триста робини.
Като видя Марко блъгарина,
че йе Дете йот него по-юначен,
че не може какво да му стори,
юплаши са Марко блъгарина,
па на Дете тихом йотговаря:
- Ей та тебе, Дете Дукатинче!
Айде със теб да са побратимим,
да си станем двоица братя.
Послуша го Дете Дукатинче,
послуша го да са побратимат,
та да станат двоица братя.
Па тръгнале, та да идат,
та да идат в Дукатина града,
там да влезат вов златна черкова,
да братимат двоица ми братя.
Как връвели из тесни клисуре,
той си връви Дете Дукатинче,
че си връви той напреди,
а Марко на юм си премишля
как да погуби Дете Дукатинче;
че извади тънка йостра сабля,
че я точи коню на телкия,
че си махна Марко блъгарина,
че си махна, та си Дете преряза,
преряза го през сряд средата,
а Дете нищо не юсети.
Йотговаря Дете Дукатинче:
- Ей та тебе, побратиме Марко!
Нещо ма, бре, сръце заболяло,
я да слезем край студено кладенче,
вода да пия, сръце да ма преболи.
Послуша го Марко блъгарина,
та си слезе йот коня Шаркулина;
че са нае Дете Дукатинче,
че са нае йот кон да си слезе,
а то падна половина на земята,
а другата на коня йостана.
Йотговаря Дете Дукатинче:
- Ей та тебе, побратиме Марко!
Това ли са юнаклък вика?
Твоя юнаклък - кахпелък!
Я ми разпори клето сръце,
да си видиш какво сръце ми бележи,
да си видиш какъв съм аз юнак.
Послуша го Марко блъгарина,
че разпори клетото му сръце,
изправиле са са до девет сръца,
а десетьо люта змия.
Изправи са люта змия,
та си клъцна Марко блъгарина,
та го клъцна на челото,
на челото между двете вежди.
Тъй загина Марко блъгарина,
загинаха до два ми юнака,
тъй им било йот Бога писано.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 14, с. 93)

В песента стихът: "де си бухат бяло платно на черно да стане" разделен на две: "де си бухат това бяло платно,/ бяло платно на черно да стане." (бел. съст., И.Б.).

Предполагат, че Дете Дукатинче има за исторически прототип капитан Лека Дюкачин, владетел на Призрен през XV век.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.