84. МОМА СЕ НАДГРЯВА
СЪС СЛЪНЦЕТО - 2

Том II: Обредни песни

Пофали са Милкина майка:
- Моя Милка най-убава,
най-убава, най-гиздава
и от моми, и от момци,
и от това ясно слънце.
Тя си има тънка риза,
тънка риза копринена,
римизяна, гивизяна -
с нея слънце тя надгрява. -
Па отиде във ливаде.
Изгряло е ясно слънце,
изправи са мома Милка
срещу това ясно слънце.
Къ изгряло ясно слънце,
къ изгряло, не навърви:
изгоряя копачето,
копачето по копане,
я жетваре по жетвата;
изгоряя орачето,
орачето по оране,
я овчаре по овцете.
Майка Милки отговаря:
- Я слогни са, мила щерко,
я слогни са зад борика,
да навърви ясно слънце:
изгоряя копачето,
копачето по копане,
жетварето по жетвата,
овчарето по овцете. -
Слугнала са мома Милка,
слугнала са зад борика,
та навърви ясно слънце,
та навърви, та вървяло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.