61. МЛАД НЕЖЕНЕН СЕ НАДПРЕВАРВА
СЪС СЛЪНЦЕТО

Том II: Обредни песни

Станянине, господине!
Повали се млад неженет
снощи вечер на кладенец,
при сви брайкя и дружина:
- Имам коня вирогона,
та претича вири ветър,
претекъл би ясно сълнце. -
Дочуло го ясно сълнце,
та па си му говореше:
- Хвала тебе, млад неженет,
ти се валиш на кладенец,
при сви брайкя и дружина,
имаш конче вирогона,
та претича вири ветър,
сакаш мене да претечеш,
да си дойдеш ютре рано,
ютре рано од зарана,
дека слънце, рок подава,
рок подава да огрева;
да праиме вера клетва,
вера клетва, вера облог:
кой кого че да претече.
Ако варнеш тизе мене,
че ми земеш мила сестра,
мила сестра, ясна дзвезда;
ако варнем язе тебе,
че ти земем добра коня,
добра коня вирогона. -
Ка йе било ютре рано,
ютре рано од зарана,
станал си е млад неженет,
та си справи добра коня,
добра коня вирогона.
Уяхна си млад неженет,
уяхна си добра коня,
та си ойде накрай земье,
дека сълнце рок подава,
рок подава да огрева;
направиа вера, клетва,
вера, клетва, голем облог,
па пойдоа да си ида.
Сълнце грее по небеса,
млад неженет по земята.
Сълнце ойде на ручока,
млад неженет на пладнина.
Ка отиде на пладнина,
поби копье, веза коня,
па си легна та заусна,
та заусна, та си заспа.
Кон му цвили, земя копа:
- Стани, стани, млад неженет,
сълнце ойде на заода,
а ние сме насред земя. -
Ка си стана млад неженет,
уяхна добра коня,
добра коня вирогона,
тури нога у зенгия,
та прелете осъмдесе,
осъмдесе кадилъци,
деведесе вилаете,
отиде си сълнчу двори,
претече си ясно сълнце.
Ка отиде сълнчу двори,
излезнала сълнчу сестра,
сълнчу сестра, ясна дзвезда
Проговори сълнчу сестра,
сълнчу сестра, ясна дзвезда:
- Фала тебе, млад неженет,
да камо ти ясно сълнце? -
Отговара млад неженет:
- Фала тебе, сълнчу сестро,
сълнце назад изостана,
ела близо да ти кажем,
да ти кажем що да правим. -
Ка си прийде сълнчу сестра,
ка си прийде да ю каже,
пружил се е млад неженет,
та си вана сълнчу сестра,
фанал я е десна ръка,
па я качи на конята,
па си пойде да си иде;
излезнал йе низ дворове,
та си пойде по друмове,
и тогай го сълнце сресна,
па му сълнце отговара:
- Фала тебе, млад неженет,
що си везел, туку носи. -
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.