43. ЯН КЕХАЯ СТАДО ВОДИ

Том II: Обредни песни

Станинине, господине,
нещо ми се глас зачува
низ хубава долна земя:
дали моми хоро пея,
или овци за сол блея,
или власци робье роба?
- Нито моми хоро пея,
нито овци за сол блея,
нито власци робье роба.
Ян кеая стадо води,
та му бия златни звонци
и блаи му вакло ягне.
Ян кеая юдговаря:
- Щу ми блаиш вакло ягне,
та ми блазниш сиво стадо?
Я ягне му юдговаря:
- Фала тебе, Ян кеая,
я не дразним сиво стадо,
нал си тражим моя макя. -
Ян кеая ютговаря:
- Та кой знае, вакло ягне,
коя овца твоя макя? -
Я ягне му юдговаря:
- Моя макя млого лична -
ваклошата, рогошата. -
Ян кеая ютговаря:
- Снощи вечер нападнаха
ини вери клети турци,
та фанаха твоя макя,
фанаха я, заклаха я,
заклаха я, опекоха,
опекоха, изедоха.
Не бой ми се, вакло ягне,
язе имам седем-осем,
седем-осем подойници -
я чем тебе одуити,
одуити, очувати. -
Я ягне му ютговаря:
- Своя макя малко дои,
малко дои, млого гои;
чузда макя млого дои,
млого дои, малко гои.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.