36. ДВА СОКОЛА И ЯНКУЛ СТОПАНИН

Том II: Обредни песни

Извихме се два сокола,
низвихме са в сине небо,
в сине небо, неб-зелено;
де видяхме бяло море,
бяло море, бяла риба,
бяла риба златноперка.
Ний са свихме два сокола,
с крилом море разделихме,
с мрежом море замряжихме,
та фанахме бяла риба,
бяла риба златноперка;
от милост я не ядохме,
от радост я не пуснахме,
на я тебе донесохме.
ти, Янкула, наш стопанин,
да си гостиш добри гости.
Га дойдохме на двора ти,
на двора ти трапезица
със колаци заградена,
с ройно вино доградена,
на виното златна пяна.
Ний се свихме два сокола,
та обзехме от виното,
от виното златна пяна,
та я носим по градове,
по градове, по златари,
да я ляят моми гривни,
моми гривни, момко пръстен;
кога станат за главене,
за главене, за женене,
да ги мянат с малка мома.
Ой, Янкула, тебе пяим:
колко здравец по планина,
толко здраве в тая къща,
в тая къща, в та дружина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.