341. ЯРЕБИЦА РАЗБУЖДА ИВО САМОГОРЧЕ

Том II: Обредни песни

Заспало ми Иво Самогорче,
кой поминвит, Ива не разбудвит,
дур долета горска еберица,
с криля трепна, Ива го разбуди:
- Стани, стани, Иво добар юнак!
Аль си женет, аль си неженето? -
От сон ми се Иво разбудило
и говори Иво добар юнак:
- А егиди, горска еберица!
Ни сум женет, ни ке да се жена,
ке си зеам девет бракем сестра. -
И го дочу, и бога ми молит:
- Леле, боже, леле, мили боже!
Дай ми, боже, пролецки гърмежи,
дай ми, боже, есенски дожеи,
да откорнит кула от кременя! -
Как девойка люто що прокълна,
така госпот нейдзе йе поможи.
Даде госпот пролецки гърмежи
и ми даде есенски дожеи,
и откорна кула от кременье.
Пак девойка бога помолила:
- Дай ми, боже, очи соколои,
дай ми, боже, криля лебедои,
да прелета Сава и Дунава,
та да падна во войска цареа,
да одбера момче спроти мене,
що не пиет вино и ракиа,
що му пеит саат во пазуа,
що му играт коня во двореи,
що му играт куна на колена! -
Как девойка бога що помоли,
така госпот нейдзе й поможи
и йе даде очи соколои,
и йе даде криля лебедои,
си прилета Сава и Дунафа,
та си падна во войска цареа,
та си отбра любов спроти неа,
що не пиет вино и ракиа,
що му пеит саат во пазуа,
що му играт коня во двореи,
що му играт куна на колена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.