269. ДЕНКА МАМА НА КОЛЯНО ДЪРЖИ

Том II: Обредни песни

Денка мама на коляно държи,
ем я държи и па ву говори:
- Расни, Денко, голема порасни,
бръже, Денко, мома да пораснеш,
бръже, Денко, майка да услушаш! -
Расна Денка голема, порасна
и си стана мома да женитба;
утъкми се Денка, киткоса се,
пойдова ву китени сватове,
заминаа през гора зелена,
у гората цвеке меришливо,
си сватове по китка набраа,
младоженя додве, до три набра.
Прашаа го кумо и старойкя:
- Таком бога млади младоженьо,
защо са ти тия до три китки? -
Отговара млади младоженя:
- Таком бога куме и старойко,
едната е за мила ми баба,
другата е за мила балдъза,
трекята е за убава Денка. -
Па ойдова моми на дворове,
пречека ги момината майка,
па седнаа у чесни трапези.
Дойде време Денка да изводът,
премени се Денка, накити се.
Ка излезна у чесни трапези,
у трапези слънце огреяло.
Си сватове ником поникная -
това чудо нигде не е било,
това било убавата Денка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.