260. СВЕТА НЕДЕЛЯ ПРОКЛИНА
ОВЕСА И КЛЕНА

Том II: Обредни песни

Събрали са се, набрали,
илински дински момчета
у блато злато да плават.
Не изплаваа златото,
но изплавали девойка,
девойка света Неделя.
Три дни се биа, караа,
кой да си земе девойка.
Проговорила девойка:
- Язе не съм си девойка,
язе съм света Неделя.
Ако ми не верувате,
айде д'идеме в полето-
сичко ке ми се преклони. -
Кога са ошли в полето,
най-напред бела пченица
сви се, та й се преклони
и девойка я благосови:
- Без тебе у църква да не е! -
Това жито овесово,
оно се не поклонило.
Девойка го е проклела:
- У църква да се не носи,
човеци да го не ручат! -
Па си ойдоа у лозята.
Лозе й се преклонило,
она го благосовила:
- Църква без него да не е! -
Па ойдоа у гората,
се й се гора преклони;
едно дърво кленово,
оно се не поклонило;
девойка го е проклела:
-От него плод да нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.