257. ДЕТЕ - КУРБАН

Том II: Обредни песни

Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
дзаран е, либе, Гергьовден,
ората курбан ще колат,
ми ние като немаме
какво ще да си заколем?
Имаме мъжко детенце,
него ще курбан заколем,
Гергьовден да си направим. -
Петкана дума Стояна:
- Либе Стояне, Стояне,
огън ти уста изгори,
змия ти език изела -
какво си сега намислил. -
Коги е било сутринта,
рано подрани млад Стоян,
направи свещи факлия,
па си зе мъжко детенце,
запали свещи факлия,
та си детенце прекара,
та му крачката привърза
и на детенце думаше:
- Татово мъжко детенце,
на тате, сине, едното,
а на майка ти първото,
къ ще му крачка привържа
главичка да му отрежа. -
Па му крачката привърза
и му главичка отреза.
Па си курбана отреди
и си фурната опали,
курбан във фурна залупи.
Току че дойде Петкана.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
да викнеш, та да запееш,
па я ще викна, засвиря -
весело празник да отпратим. -
Петкана викна, та запе…
Нали е мила майчица,
тя викна, та си заплака
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
я си фурната отлупи,
че ще си курбан изгори. -
Кога си фурна отлупи,
дете кръстато седеше,
ситно си писмо четеше,
сухо си злато броеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.