247. ЛОШ СЪН НА БУДИМ ЯНА

Том II: Обредни песни

Заспала е Будим Яна
зад къщата в градината,
в градината под трендафил.
А легнала и заспала,
а заспала, сън видела.
Ем станува, ем кажува,
на баща си говореше:
- Какъв съм си сън видела,
дал е на зло, ил на добро?
Ой ле тате, мили тате,
зададе се тевен облак,
низ облака ситна роса,
низ росата мътен порой -
кара дърве и камене. -
А баща й говореше:
- Ой ле Яно, мила щерко,
мари, ни е на зло, ни на добро:
щото си е тевен облак,
това са си клети турци;
щото си е ситна роса,
това са си наши сълзи;
щото си е мътен порой,
това са си наши кърви;
щото са си дърве и камене,
това са си наши глави,
наши глави и трупини.
Скрий се, Яне, в бела кула. -
Още рече, не издума,
изпаднаа клети турци,
та фанаа Янин баща,
та го биа и мъчиа:
- Кажи, Яне! - Не кажувам! -
Погубиа Яне баща.
Па фанаа Яне майка,
па я биа и мъчиха:
- Кажи Яне !- Не кажувам! -
Погубиа Яне майка.
Па фанаа Яне братя,
па ги биа и мъчиха:
- Кажи Яне! - Не кажувам! -
Погубиа Яне братя,
па фанаа Яне снаи:
- Кажи Яне! - Ке кажеме!
Скри се Яне у белата кула! -
Поплениа бело Яне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.