22. ДАНЕ БАНЕ ПОЛУЧАВА ТРИ КАЛЕСКИ

Том II: Обредни песни

Станенине господине,
Дане Бане, Дан войводо,
що ти стои двор отворен,
двор отворен, кон подседлян,
кон подседлян, кон постегнат,
и воз коня буйно копье,
и воз копье бързи рътки?
Дали мислиш лов да ловиш,
дали мислиш бой да биеш,
или мислиш далек д'идеш
за девойкя другоземка? -
Дане Бане отговара:
- Нито мисля далек д'ида
за девойкя другоземка,
нито мисла бой да бия,
нито мисла лов да лова.
Снощи ми са довтасали
от три страни калески,
три калески, три здравици:
първа здрава да кърщавам,
втора здрава да наплитам,
трекя здрава да венчавам.
Сестра прата да кърщава,
брата прата да наплита,
я отивам да венчавам.
Сестра сака с мене д'иде.
с мене д'иде да венчава,
па се мене милно моли:
- Дане Бане, мили брайно,
и я сакам с тебе д'ида,
с тебе д'ида да венчавам,
на венчанье в чужда земня,
чужда земня, чужд вилает,
чужд вилает, чужди закон.
Дане Бане отговара:
- Леле варай, мила сестро,
тизе не мош с мене д'идеш
в долна земня на венчанье -
долноземци зли гидии,
тебека щат да измамат,
та ще мене да посрамат.
Друго лошо низ друмове:
на друм седи църно Вагре,
на день яде вакло ягне,
на день яде девет фурньи,
девет фурньи чиста леба;
на день яде девет крави,
девет крави яловици;
на день пие девет бачви,
девет бачви руйно вино,
руйно вино троогодско;
на день яде вакло ягне,
на нощ либи малка мома.
Ще заминем покрай него,
узре ще те, сапре ще те,
сапре ще те, узе ще те. -
А сестра му отговара:
- Дане бане, мили брайно,
тизе това грижа немай!
Ще подвържа руса коса,
ще уплета два чембасе,
ще облеча машко руфо,
ще запаша чиф пищоле,
ще наметна танка пушка,
ще возседна добра коня,
не ще може църно Вагре,
не ще може да познае
дали сам си малка мома,
или сам си добар юнак. -
Послуша я Дане Бане,
послуша я, поверва я,
дал и воля с него д, иде
в долна земня да венчава.
Стегнала се малка мома,
подвърза си руса коса,
уплете я два чамбасе,
облече се в машко руфо,
турила си машка капа,
запасала китен силаф
и връз силаф - чиф пищоле;
обула се у чешире,
с низан гашник през колено,
па наметна танка пушка,
танка пушка на рамена,
запасала остра сабля,
возседнала добра коня,
па тръгнали в рамни друми,
да си идат в долна земня,
да си идат да кумуват,
да кумуват, да венчават.
Кога тамо отидоа,
в Долноземско голем сабор,
голем сабор до три ора:
първо оро се невести,
второ оро - малки моми,
трето оро - млади момци.
Долноземци зли гидии,
отбрали се цало оро
да си метат пребел камик.
Сапрел се йе Дане Бане,
мало - млого да опчини,
верен саир да почини.
Отседнала малка мома
да си мета пребел камик.
Сите момци са метали
кой по фърльок, кой по погон,
докачи го малка мома,
та го метна погон и пол.
Сите момци застанаха,
сичките се спогледнаха,
между себе продумаха:
- Та честита тая майкя,
що родила тоя юнак!
На дузено малка мома,
на юнакство добра юнак. -
Па си бръкна малка мома,
па си бъркна у кабуре,
та извади меден кафал,
па засвири, та затрабе -
сичко живо заиграло,
заиграли до три ора,
сичките се спогледнали,
между себе продумали:
- Та честита тая майкя,
що родила тоя юнак -
дузено му малка мома,
а пофато - машки пофат. -
Па возседна малка мома,
па возседна добра коня.
Преком пречат с Дане Бане,
преком пречат през селото,
през селото, през орото,
да отидат на сватбата.
Отидоха на сватбата
да кумуват, да венчават.
Постегнаха тешка сватба,
отидоха в нови църкви.
Кумували, венчавали,
па тръгнаха да си идат,
да си идат в рамни друми.
На друм седи църно Вагре,
узрело ги, сапрело ги,
да си метат пребел камик.
Метали го сите момци,
метали го погон место.
Докачи го малка мома,
та го метна погон и пол.
Разсърди се църно Вагре,
разсърди се, сайдоса се,
заведе ги църно Вагре,
заведе ги на пазаро.
На сичките воля даде
кой що сака да си купи:
ако да йе добар юнак,
он ще купи меден кафал,
да си земе да засвири,
да засвири, да затрабе,
да поведе тежка сватба;
ако да йе малка мома,
ще да земе златна урка,
златна урка и вретено.
Кога пришли на пазаро
и влезнали у чаршия,
не узела златна урка,
златна урка и вретено,
на узела меден кафал,
та засвири, та затрабе.
Що е чуло и видело,
сичко живо заиграло -
заиграли до три ора,
заииграли, запеяли.
Пукна, тресна църно Вагре,
га не може да познае
дали си йе малка мома,
или си йе добар юнак.
Провикна се църно Вагре,
провикна се що си може:
- Та честита тая майкя,
що родила тоя юнак!
Дузено му малка мома,
на пофато машки пофат,
на юнакство добар юнак. -
Не верва се църно Ваагре,
не верва се, отпущи ги,
да препливат през бел Дунав.
Препливали оданаде,
оданаде през бел Дунав.
Отседнала малка мома,
отседнала врана коня,
саблекла си мъжко руфо,
облекла се в женско руфо;
отвързала руса коса,
расплела я два чамбасе,
оплела я ситни търфли,
на редове прековани,
затакнала китен венец.
Провикна се що си може:
- Пукни, тресни църно Вагре,
че не може да познаеш,
че съм язе малка мома. -
Станенине господине,
тебе пейем, домакине,
бога славим, болярине,
сбогум сички останете,
и на песен зафаляйте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.