20. СВЕТИ ИЛИЯ ОСЪДЕН И ЗАТВОРЕН

Том II: Обредни песни

Припадна ми тъмна мъгла, Коладе ле,
ту припада, ту са дига.
Не ми било тъмна мъгла,
ами било ред светии,
ред светии, сети светци,
че си отхождат да си пъдят,
да си пъдят свет Илия,
че го упъдиха, осъдиха,
оковаха в меден ковчег,
засмолиха с злата смола,
фърлиха го в тъмна тъма.
Къ запряха свети Илия,
даде господ - не повея,
не повея тихън вятър,
не поръмя дребен дъждец,
чешми, реки застанаха,
чешми, реки, воденици;
не са роди бяло жито,
бяло жито, желто просо,
желто просо, ройно вино,
ройно вино, мед и масло.
Зачудиха са сети светци.
Па припадна тъмна мъгла,
не ми било тъмна мъгла,
ами са биле сети светци;
че отхождат да са молят,
да са молят вишен бога.
Молили са, измолили,
измолили свети Илия.
Къ измолили свети Илия,
даде господ, че повея,
че повея тихън ветрец
и поръмя дребен дъждец,
та тръгнаха чешми и реки,
чешми, реки, воденици,
па са роди бяло жито,
бяло жито, желто просо,
желто просо, мед и масло.
Вам ка пеем, бога молим:
- Що по небе дребни дзвизди
и по земя дребна трева,
толкози здраве в тази къща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.