195. СТОЯН С ИЗМАМА ВЗЕМА СТОЯНКА

Том II: Обредни песни

Засака Стоян Стоянка,
сака я, не дадоа я.
Чуди се Стоян, дея се,
как ще да види Стоянка.
Попита Стоян снашица:
- Како ле Динко по-стара,
по-стара и по-разумна,
можеш ли, како, знаеш ли,
знаеш ли да ме научиш
как да си взема Стоянка? -
снашица тиом говоре:
- Братче Стояне, Стояне,
сичко те уча, и това ли,
и това ли да те науча?
Не кови коня от вечер,
не кови коня от заран,
каде пладне го проязди
край Стоянкини дворове.
Стянка ще те сагледа,
па ще излезне, излезне,
излезне да те погледа.
Свилен си колан разпаши,
Влашко си ноже отбоди
и Стоянка ще да приде
да ти подаде колано
и това влашко ноженце.
Тизе я фани за рака,
качи я коню теркия. -
Стоян си снаа послуша,
добра си коня изкова
у зелената градина
под това дърво калина,
сребро му плочи натури,
злато го клинци изкова,
каде пладне го проязди
край Стоянкини дворове.
Не видела го Стоянка,
на го видела снаа й,
па на Стоянка говоре:
- Я ел' да видиш, сестрице,
каков йе тоя гидия,
що язди коня дория,
що се е толку пременил,
се у свилено, алено! -
Стоянка стана да види
Стоян си пояс разпаса,
Влашко си ноже отбоде,
добра си коня разигра,
па на Стоянка говоре:
- Я приди, моме, пристапи,
додай ми свилни пояси
и тия влашки ножове!-
Стоянка щура, глупава,
та се не сети, досети,
че си е това помама,
помама, върла измама.
Приде Стоянка, пристапи,
та му подаде пояси
и тия влашки ножове.
Стоян не гледа в пояси,
нито си гледа в ножове,
на си й гледа в рацете,
та па я фана за рака,
та я през коня преметна
и я през Дунав пренесе,
та си я дома заведе,
та па на майкя говоре:
- Я на ти, мале, отмена,
тебека, мале, от мена,
менека бела премена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.