19. СВЕТИ ИЛИЯ ПОБЕДЕН ОТ ЖЪЛТО ЗМИЙЧЕ

Том II: Обредни песни

Изфръкнало жълто змийче,
ей Коледо, мой Коледо,
жълто змийче из тънко буче.
Провикна са жълто змийче:
- Кя си немам моя слога,
моя слога, моя бора,
двама да се пребориме. -
Не зачу го нийде никой,
сал го зачу свет Илия,
та отиде в тънко буче,
та са двама уловиа,
два дни, три дни побориа,
па побиа свет Илия,
побия го в бели камик
до пояса копринени.
До три годин дъжд не валя,
не ти дъждец, не росица.
Събраа се сете светци
и попове, и кметове,
разчетоа ситно книже.
Намериа свет Илия
побит седи в бели камик
до пояса копринени.
Откупиа баш дюлгере,
баш дюлгере камичаре,
та разбиа бели камик,
извадиа свет Илия,
та удари ситен дъждец,
ситен дъждец и росица,
та се роди жито, просо,
пахар круши, два орехи
за децата голомехи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.