16. СВЕТИ ГЕОРГИ И БОЖА МАЙКА

Том II: Обредни песни

Свет Георгия сив кон седла,
че да иде на надоле
до негово сиво стадо,
да го виде и обиде
живо ли е, здраво ли е,
ягни ли се, кози ли се;
оседла го, возседна го,
па си пойде на надоле.
Срещнала го Божа майка:
- Добра среща, свет Георгию,
ако бог да, къде ч`идеш? -
- Че да идем, Божа мале,
до моето сиво стадо,
да го видем и обидем
живо ли е, здраво ли е,
ягни ли се, кози ли се. -
Проговори Божа майка:
- Върни ми се, свет Георгию,
сега язе от там идем;
живо, здраво сиво стадо,
овчици се изягнили
се овчета ваклевчета,
а овнета калешчета;
козици се изкозили
се козета белобочки,
а ярчета ярчорожки;
живо, здраво овчарете,
ощ по-боле кехаите,
да тебека хабер прата:
да им готвиш златни страги
и ведренца оковани;
кога бъде на Гергьовден
ще подвръта сиво стадо,
че да мъза чембер млеко,
свет Георгию за светого.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.