158. СВЕТИ ГЕОРГИ ОТИВА В РАЙ БОЖИ

Том II: Обредни песни

Покани се свети Георги
да си иде у рай божи,
та обседля добра коня,
добра коня хилиндара,
обседля го в златно седло,
обузда го в нова узда,
нова узда чисто сребро,
па си ойде по друмове.
Нещо му се глас зачува
глас зачува, глас дочува.
Обърна се свети Георги,
Обърна се, та погледна,
на по него стари баща
тиком тича, гласом вика:
- Постой, постой, синко Георги!
И язека с тебе д'ида,
с тебе д'ида у рай божи,
в рай да ида, в рай да вида,
в рай да вида, в рай да бада.
- Проговори свети Георги:
- Назад, назадн стари тате!
Тизе не мож с мене д'идеш.
Кога беше на млад заман,
кога беше тизе орач,
чужда земня преорваше.
Не си тизе за в рай божи,
Че си тизе млого грешен.
- Те по него тиком тича,
тиком тича, гласом вика
неговата мила сестра
и се нему милно моли:
- Я стой, постой, свети Георги,
да те стигна и пристигна,
и я с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бада.
- Проговори свети Георги:
- Назад, назад, мила сестро!
тизе не мож с мене д'идеш,
тизе не си за в рай божи.
Кога беше на млад заман
Кърчмуваше, търгуваше,
добро вино продаваше,
сас вода го доливаше.
Я по него тиком тича,
тиком тича, еком ечи
неговата мила снаа,
па се гласом провикнува:
- Постой, постой, свети Георги,
постой, постой, причекай ме
и я с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бада.
- Свети Георги коня сапре,
коня сапре нанадзаде,
па на снаа проговори:
- Тизе можеш с мене д'идеш,
тизе можеш рай да видиш,
рай да видиш, в рай да бадеш.
Кога беше на млад заман,
чужда прежда ти предеше,
кога мера не стигаше,
сас своя я домерваше,
тизе можеш рай да видиш,
рай да видиш, в рай да бадеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.