107. МОМА ПОДЛАГА МОМЪК
НА ИЗПИТАНИЯ

Том II: Обредни песни

Пофали са момин майка
сноща вечер на седянка,
оназ вечер на попрелка,
че си има хубава щерка -
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава.
Кой посади бяла лоза,
бяла лоза на бял камък,
той ще земе малка мома.
Замъчи са цяло село -
кой година, кой полвина;
лудо-младо са й мъчило
три години и полвина,
та насади бяла лоза,
бяла лоза на бял камък.
Че са викна, та й провикна:
- Изляз, изляз, хубава Дойне,
да погледаш бяла лоза,
бяла лоза на бял камък. -
Не излезе бяла Дойна,
ам излезе Дойнин майка,
че си викна, та й провикна:
- Боже, боже, мили боже,
не бях рекла тая дума,
ам бях рекла друга дума:
кой прекара бял Дунава
през момини равни двори,
той ще земе бяла Дойна. -
Замъчи са цяло село-
кой година, кой полвина;
лудо-младо са й мъчило
три години и полвина,
та прекара бял Дунава
през момини равни двори.
Че си викна, та й провикна:
- Изляз, изляз, хубава Дойне,
да погледаш бял Дунава
през момини равни двори. -
Не излезе бяла Дойна,
ам излезе Дойнин майка,
че си викна, та й провикна:
- Боже, боже, мили боже,
не бях рекла тази дума,
ам бях рекла друга дума. -
Наздраве ти, хубава Дойне,
от бога ти тва наздраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.