|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
77. ВЕЗДЕН СУМ ШЕТАЛ НИЗ ГОРА
Том V: Любовни песни
Везден сум шетал низ гора, леле,
нишчо сум мера не смерил,
нишчо сум стрекя сострело.
Стрете се лепо девойче,
за зелен явор вързано,
со цервенине ременя.
Девойче шчо ми велеше:
- Хай гиди лудо и младо!
Кой ке ме мене сотрешит,
со рака да ме не ватит,
со нога да ме не сгазит,
со йоко да н' се опулит!
Лудо си вера додържа -
девойче ми го сотреса
от зелен явор вързано,
со рака ми го не вати,
со нога ми го не сгазе,
со йоко ми го н'опули.
Девойче шчо му велеше:
- Хай гиди лудо и младо!
Та шчо си вера додържа,
та шчо си вера имало!
Охридско (Шапкарев, с. 534, № 905).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|