|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
67. ДИМАНО, МОМЕ ДИМАНО
Том V: Любовни песни
Димано, моме Димано!
Димана лудо сборува:
- Димано, кадун Димано!
Запали, море, борина,
да идем в горна градина,
да се рашетаме а в градина.
Послушала го Димана,
запалила е борина,
отиде в горна градина,
лудо по нея отива,
изгаси й борина,
рамна и снага прегърна,
бело й лице целива,
над гердане бисеро,
на алтине хамайлие.
А га беше утрента,
утрента ден пладнина,
лудо Димана сборува:
- Димано, кадун Димано,
кой бише снощи со тебе?
- Юначе, луда гидио!
И аз не знам кой бише сос мене!
Изгасихме борина,
темно беше, не видо
кой ми бише сос мене,
кой ми снага прегърна,
кой ми лице целива.
Като тебе мнесаше,
като твойта кошуля,
като тоите тозлуци,
като тоите бели ръки,
като тоите църни йочи.
Просеник, Серско, дн. в Гърция (Веркович-НПМБ, с. 215, № 108).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|