|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
50. ВИЛА СЕ ЛОЗА ВИЕНА
Том V: Любовни песни
Вила се лоза виена,
не ми е лоза виена,
лю ми е Янке девойка -
на две ми порти стоеше,
стребрен ми венец държеше.
Оттам помина кадия,
кадия ефендия -
едно ми лудо караше,
оковано, овързано,
дур под коньо оковано,
бели ръце наопако.
Мома му се насмеяла:
- Що ти пърлега, юначе,
бели ръки наопако,
като на мома колбае,
що ти пърлега, юначе,
букагите на ногите,
като на мома кондури.
На кадия сборува:
- Йой, кадия ефендия!
Защо го овързахте,
овързахте, оковахте?
- Янке ле, Янке девойко!
Една е мома целивал.
Я лудо й вели говори:
- Йой, кадия ефендия!
Кога се сретат две стари,
как се криво прогледнуват,
кога се сретат две млади,
бре как се милно прогледнат!
Просеник, Серско, дн. в Гърция (Веркович-НПМБ, с. 157, № 54).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|