|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
387. МОРИ ДЕВОЙКО, МАЛКА ДЕВОЙКО
Том V: Любовни песни
- Мори девойко, малка девойко,
малка девойко, блага яболко!
Сакам нещо тебе да те питам,
ке те питам, право да ми кажеш -
що си толко, момо, разсипано?
Бело лице ти йе помренено,
църни очи мрежа ти фатиле.
Дали си, момо, болна лежала,
или си, момо, болен гледала?
Мома му веле, веле, говоре:
- Ей море лудо, лудо да младо!
Нити сум, лудо, болна лежала,
нити сум, лудо, болест гледала.
Бог да убие моята майка,
що мене скорнала мошне рано,
та ме пущила за студна вода,
за студна вода от нова чешма.
Та си станах, лудо, мошне рано,
та си узех, лудо, нова стомна,
та си пойдех на новата чешма,
вода си найдех, ред не си найдех.
Постоях, лудо, ред си дочеках,
редот ми дойде и налих вода,
си налих вода и се повърнах,
та си влезех, лудо, в градината,
да си видам раното цвеке.
Бог да убиет морскиот ветер!
Що с подуна силен и вилен,
та си скърши солба босильок.
Тогай й веле лудото младо:
- Мори девойко, малка девойко!
Аз да си найдам солба босильок,
бих я позлатил от корен до върх.
Струга (Миладиновци, № 377).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|