371. МОРЕ БОЯНО, ГЮЗЕЛ БОЯНО
Море Бояно, гюзел Бояно!
Над Боянини облак се вие,
не ми е облак, що ми се вие,
лю ми е лудо, Бояна тера,
Бояна тера, Бояна гледа.
- Море Бояно, гюзел Бояно!
Везми ме, везми, гюзел Бояно!
- Остави ме мене, лудо та младо,
още сам малка малечка -
на дванадесет године,
на тринадесет кошуле,
не мога измет да чина,
не мога диван да стоя.
- Море Бояно, гюзел Бояно!
Аз не те зевам за робиня
измет да чиниш, диван да стоиш,
аз ке те зема за първо либе,
за първо либе, бре, сос робиня.
Просеник, Серско, дн. в Гърция (Веркович-НПМБ, № 87).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.