|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
35. СТОЯН МАЙЦИ СИ ДУМАШЕ
Том V: Любовни песни
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
дума, мале, ша те питам,
ти мене право да кажеш:
Колко са, мале, колко са,
колко са дене в година?
- Триста са, сино, триста са,
триста шестдесет и седем.
- Толкова села обидох,
такава хубост не видях,
та вчера ходих, мале ле,
на Шумен града, на Сливен -
от Шумен булка зимаха,
та я ня Сливен водиха.
Каламаната беше вдовица,
една ми млада вдовица,
вдовица тежка болярка,
край каламаната седеше
едно байнево момиче,
момиче було носеше.
Кога ми було мяташе,
зелена гора трептеше;
кога ни поздрависваше,
устата му се лепеше,
като на пенька крилцата.
Цикнихор, Малкотърновско (Стоин-ИЗТр., № 1130).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|