|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
341. ЗААРИНО МОРИ, МАЛАЙ МОМЕ
Том V: Любовни песни
Заарино моме, малай моме!
Заарина фув градина,
ув градина веза везе,
веза везе, песна пее
и на песна наречовка:
- Блазе, блазе кой ме има,
тежко-горко, кой ме гледа!
На плет стои лудо-младо,
та й слуша сборовете
и на Заарина говореше:
- Заарино, малай моме!
Закопчай си петелките,
петелките на елеко
и си връзи алтънето,
алтънето на грълото -
да се гръло не белее,
да ми душа не припада.
Я Зара му говореше:
- Прейди, лудо, закопчай ги
и ми връзе алтънето,
алтънето на грълото,
да ти душа не припада.
Я лудо й говореше:
- Заарино, малай моме!
Да бех вода, притекал бих,
да бех змия, прилазил бих,
да бех пиле, прелитнал бих!
Ама си сам пусти човек,
та не мога, що да чина.
Хотово, Мелнишко (СбНУ 8, с. 31, № 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|