|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
322. СИТНА Е РОСНА РОСНАЛА
Том V: Любовни песни
Ситна е росна роснала
край дольничкана махало,
та кваси шаир тревица.
Постро е пиле пасеше
със седем дребни пильчкове.
Пильчкове крилца капеха,
дребни ги моми сбираха,
лю врют хи китки виеха.
Лю врютем китки имаше,
Хасаню китка немаше.
Хасан ми викна да плаче,
малка го мома миреше:
- Молчи, не плачи, Хасане,
е ти сам сама кичица,
ага ти дойда дома ти,
ага ти сьодна на скутат,
ага ти легна на рока.
Триград, Девинско (НПСР, с. 226, № 325).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|