317. СНОЩИ СА СЛЕЗЕ ОВЧАРЕ

Том V: Любовни песни

Снощи са слезе овчаре
низ по-малката планина.
В среща им идат телчаре,
овчар на телчар говори:
- Здраво и живо, телчарко,
здраво ли би е селото,
живеят ли ви момите?
- Здраво ни беше до вчера,
вчера е мома умряла
и Гривна са я зовеле.
Щом зачу овчар таз дума,
полупи калпак до очи,
порони сълзи до земе,
па до гривнине отиде.
От далеко си повика
и от близо си потропа:
- Гривнина мале и моя,
стани ми, мале, йотвори!
- Кой вика, само да влезе,
че я съм сита, пияна -
вчера съм Гривна женила
за черноземка юнака.
Щом зачу овчар таз дума,
извади влашко ноженце
и са в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.