|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
316. ГРИВНИНО ЛЮБЕ ДАЛЕКО ПАСЕ
Том V: Любовни песни
Гривнино любе далеко пасе,
далеко пасе сивоно стадо,
в потя варвьот млади потници,
Гривнино любе потници пита:
- Живо ми здраво по наше село?
Потници му тихо отговарят:
- Кими е здраво, кими е болнаво -
вчера загина млада невеста,
пък завчерник - машка девойка.
Гривнино любе потници пита:
- Оь леле, потници, че как ги зовеха?
- Казваше се Гривне девойка.
Гривнино любе стана, отиде
да ми си сбира голям армаган:
на бели роки сребърни гривни,
на тьонки порсте бурмалъ порстене.
Че си отиде Гривни на гроба,
та пусна гласе до синьо небе
и сипна солдзи до чорна земя:
- Я стани, стани, Гривно девойко,
че сам ти донел голям армаган:
на бели роки сребърни гривни,
на тьонки порсте бурмалъ порстене!
Ардино (Примовски-РНП, с. 172).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|