|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
289. ЛЕЛЕКАНО, ЛИБЕ МОЕ
Том V: Любовни песни
- Лелекано, либе мое,
всяка вечер как седиме,
ти ма еднаж не погледна,
думица ми на продума!
- А бре клето лудо-младо!
Льо той ли са лесно гледа,
лесно гледа, продумува,
га си имам друго либе,
друго либе в друго село?
То е мене нарочало,
нарочало, порочало:
"Лелекано, либе мое,
чакай си ма, Лелекано,
мало-мало три години,
доде, мари, казандисам,
двеста-триста бели гроша,
да си купя борза коня.
Пък ако ли пак не дойда,
впрегни, мари, биволете,
та изори равни двори,
та засади ран босилек,
строк за тебе, строк за мене.
Ако расте зелен, кравен,
че ще с тебе да се зомем,
пак ако ли сух изсохне,
глави си са, жени си са!"
Устово, дн. кв. на Смолян (Примовски-РНП, с. 220).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|