|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
273. СТОЕНО, МОЕ ДОЩЕРО
Том V: Любовни песни
- Стоено, мое дощеро!
Доде не беше главена,
та беше бела, кравена,
все бела, все пременена
и ситничко оплетена.
Откак та майка заглави,
та ми пожълте, побледне,
вейке та майка не виде
ни бела, ни пременена,
ни ситничко оплетена.
- Желте ща, майчо, бледе ща,
ага ма не си главила,
дено Стоена галеше -
планинско младо юначе*.
- Стоено, мое дощеро,
мари да сте видели,
видели и бендисали?
- Мале ле, видели са ме
на високана планина,
на студенине врисьове.
То пое конче хранено,
йе точех вода студена.
Конен му вода не пие
за мойне бели харкоми,
конен му зоба не еде
за моен ален миндилчек.
Чудих са, майчо, мислих са
как да му сорце развале.
Че си му конче напоих
със мойне бели харкоми
и зоба му го назобих
със моен ален миндилчек.
Дадох му строчек босилчек,
даде ми бурми сребарни,
че си ми рече, мале ле:
"Носи хи, моме, крий хи,
ни твое майка не знае,
ни твоя майка, ни мое,
лю ние с тебе двамина
и със кончено троица,
та с тебе да са зомеме!"
- Стоено, мое дощеро,
ако ти не е на сорце
юнаковоно нишене,
юнаковоно оружие -
да сбира майка, да враща.
- Мале ле, мила мале ле,
вращаш ги, майчо, не вращаш -
в неделе ми е сватбата,
пък щат в пон'делник да дойдат
дренополскине златаре,
златаре и куюмджие.
Та стани, майчо, собери
Стоеновоно нишене,
ченкове да хи излейот.
Та че хи ворзи, мале ле,
варх кощана градинкана,
на червенана ебалка.
Колчеш ми дуйне ветерчок,
ченкове есно да цонкат
ченкове жално да пейот.
Теб ще са справи, мале ле -
Стоена иде от жьотва,
та ми е желно запела
с нехини дребни дружчици.
Ти ще са надеш, мале ле
вратана да са отворет,
харкоми да ти нарамем,
водица да ти донесем
от студенине врисьове,
пък мене нема да има.
Чепеларе, Асеновградско (НПСР, с. 324, № 624).
*В оригинала стих 14 е "планинско младо копеле" -
в местния диалект думата копеле означава момче над 15 години, момък (бел. състав.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|