|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
268. ДЕТО СА ДУНАВ ПОВИВА
Том V: Любовни песни
Дето са Дунав повива,
дето са пяна събира,
там са израсли два бора,
Борчо и Боринка двамата.
Борчо Боринка думаше:
- Боринке, любе Боринке,
расти, Боринке, да растем,
вършето да си сплетем,
ний двамата ще са вземеме.
Боринка дума на Борча:
- Борчо льо, либне Борчо льо!
Расти, Борчо льо, порасти,
твоята майка рождена
студена вода донася,
че ти корена полива,
всяка сутрин дохожда
и ти вършето разправя.
Мойта е майка мащеха -
всяка сутрин дохожда
с черно менче на ръка,
вряла вода донася
и ми корена полива,
че ми вършето прекърша -
ний няма да са вземеме.
Голямо Яларе, дн. Русаля, Великотърновско (Стоин-ССБ, № 2166).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|