|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
266. СНОЩИ СИ АЗИ ОТИДОХ
Том V: Любовни песни
- Снощи си ази отидох
на студен бистър кладенец.
Там си либето заварих,
със друго либе да приказва -
мойте му думи думаше,
моя му пръстен даваше.
Че се наведох на налям,
от бистри сълзи не можах,
че се изправих, та проклех.
Ази му рекох: "Либе ле,
либе ле, да да не харосаш,
либе ле, да не прокопсаш!
На воденичка да седиш,
голема хакъ да вземаш,
голям да ти е кутела,
като лещена черупка.
Голяма хляба да месиш,
на искри да го опечеш,
да ядеш, да ти артише.
Със стълба в гърне да слягваш,
във гърне турски да сядаш
и там да ти е широко;
със сламка да се подпираш
и тя да ти е възтежка!"
Хотница, Великотърновско (Стоин-ССБ, № 2088); всеки стих се повтаря.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|