|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
236. НЕВЕНУГО, МАЛА МОМЕ
Том V: Любовни песни
Невенуго, мала моме!
Невенуга невен сади -
ден го сади, два го вади,
некой ю го нощя бере,
нощя бере, деня носи.
Па се чуди Невенуга,
та се чуди що да чини,
па остана падар да е,
та улови гражданина.
Па се чуди що да чини -
даль да викне: - Селянине,
селянине, душманине!
Иль да викне: - Гражданине,
гражданине, блага душо!
Па викнала: - Гражданине,
гражданине, блага душо!
Бери невен да береме,
та па бегай да бегаме,
дури гора шума има,
Гора - шума, поля - трава,
овчо поле - детелина.
Да бегаме дека село,
дека село царье нема,
царье нема, банье нема,
нийе да сме сами царье,
сами царье, сами банье,
децата ни - азнатарье!
Послуша я гражданино,
побегнаа с Невенуга,
та бегаа дека село,
дека село царье нема,
царье нема, банье нема,
та они си царье били,
сами царье, сами банье,
децата им хазнатарье.
Ярлово, Самоковско (Шапкарев с. 615. № 1008).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|