232. СТОЯН ЗАЛЮБИЛ БЕЛА МАРИЯ

Том V: Любовни песни

Стоян залюбил бела Мария,
ама не может да си я видит
и си я пращат майка си:
- Умреф, майко ле, загинаф -
како да видам Мария?
Тогай му майка велеше:
- Стояне, синко Стояне!
Ак сам ти майка машчаа,
я шчо ке ти речам, да сториш;
поарджи хазно стебрено,
напрай си чешма мраморна.
Сите девойки ке дойдат
вода да си ми залеят,
белки ке дойде, Стояне,
и твоя бела Мария!
Напраи тасои стребрени
и синджирите - ялдази,
поарджи хазно стребрено.
Сите девойки дойдоа
чешмата да ми я видат,
вода да си ми залеят,
Мария не ми е дошла.
Излезе Стоян с каймакам,
со шарен кавал свиреше
и на майка си велеше:
- Изгореф, майко, изгореф -
Мария не си я видоф!
Тогай му велит майка му:
- Стояне, синко Стояне!
Ак ти сум майка машчаа,
послушай, шчо ке ти речам:
Легни, Стояне, умри си,
сите девойки ке дойдат,
Белки Мария ке дойдет!
Легна си Стоян, умре си,
сите девойки дойдоа,
свекица му донесоа.
И бела Мария му дошла,
кискица му е донесла,
свекица му е донесла,
високи гласое йе дала:
- Стояне, мили Стояне!
На живот не се видофме,
на смърт ке се видиме!
Окото му йе на поглед,
раката му йе на пограб,
ногата му йе на подскок.
Тога си Стоян рипнало,
та си пограбил Мария.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.