|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
215. АНКА НА ЧАРДАК СЕДЕШЕ
Том V: Любовни песни
Анка на чардак седеше,
танак си чорап плетеше.
Йордан от страна стоеше,
та си на Анка думаше:
- Анко ле, бело момиче,
летно, пролетно гълъбе!
Що сме си, Анко, прилика,
како два страка иглика,
како два бора у гора,
като две чешми у поле -
айде да си се земеме.
А Анка му говореше:
- Не думай, байно, таа дума -
не ли сме пуста роднина?
Тате и чичо - два брата,
мама и стрина - етърви,
нийе сос тебе - брат сестра!
А Йордан й говореше:
- Блага ябука дел нема,
ситни каменя брой немат,
глабока вода ход немат,
хубава мома род нема!
Самоков (Шапкарев, с. 434, № 1030).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|