|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
194. ИЗГОРЕХА ДЕВЕТ ГОРИ
Том V: Любовни песни
Изгореха девет гори,
девет гори лилекови,
останало едно дрово,
под дървоно - машка мома.
Покрай гора овчар пасе,
овчар пасе сиво стадо,
хем го пасе, хем го свива
да наближи машка мома,
да наближи, наближи йе.
Той на мома тихо дума:
- Мари моме, машка моме,
не знаеш ли лек за рана -
мен е змийка ухапала,
люта змийка усойничка?
Мома си му отговаря:
- Бре овчарю, бре стадарю,
знаем, знаем, бре овчарю!
Изгореха девет гори,
с тех изгоре лечно биле,
лечно биле, лек за рана.
Овчар си хи тихом дума:
- Мари моме, машка моме,
дьо да станем брат и сестра!
Бре овчарю, млад старю,
йе си имам брат и сестра,
ам' си немам порво либе.
Чепеларе, Асеновградско (НПСР, с. 243, № 384).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|