183. ВОДИЦЕ БИСТРА, СТУДЕНА

Том V: Любовни песни

- Водице бистра, студена,
нещичко ща та запитам,
правичко да ми си казала!
Кажи ми, кажи водице,
какво през тебе минова,
кой рано рани за вода?
- Юначе лудо и младо,
минова си ми, минова
комшицко вакло момиче -
Шинка ми бела болгарка,
най-рано рани за вода.
Сутрина рано щом стане,
нараме бело харкоми,
та торне на врис на вода.
С чьорни ма очи огльода,
с бело ма лице облещи,
с бели ма роки източи,
с тьонко ма корсче изнесе
ваз ситни скали нагоре.
- Шинко лю, бела болгарко,
та не щеш ли ма похвали
на неква твое дружчица
в вашена чьоста махало?
- Юначе лудо и младо,
на кого да те похвале,
ага са всички главени,
главени с порстен менени?
- Шинко лю, бела болгарко,
що си ми толков хубава,
пък си ми мночко глупава,
та ми са, Шинке, не сеташ
на кого да ме похвалиш?
Щом идеш на врис на вода,
та ми са ником надникни
на бистър студен кладенец.
Когоно видиш в водона,
на нее ми е севдона,
и не нее да ме похвалиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.