|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
173. НАРЕКАХ СА, МАМО, И ЗАРЕКАХ
Том V: Любовни песни
Нареках са, мамо, и зареках
да не ходя у Станкини.
Мина два дня, мина три дня -
стори ми са три години.
Снощи ида от лозето,
че минавам край Станкини,
край Станикини равни двори -
бяла Станка двор помела,
двор помела, смет фърлила,
че й легнала в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
покрила са й с ален чумбер,
попадало й бяло цвете,
бяло цвете абълчово.
Бяла Станка дваж по-бяла,
дваж по-бяла от цветето,
триж червена от чумберя!
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 177).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|